Откъснат съм от всичко това, но все пак останало е някое и друго мнение.

Мисля, че от най-ранна възраст трябва да се започне с отношението на децата към държавата. Трябва да разберат, че тази държава е тяхна. Тъй както играчката е негова, да знае, че и държавата е негова. Лично негова. Както и на останалите деца. Те трябва да разберат, че са собственици на тази държава. От време на време, да се организира, целият клас да отидат на излет и да посадят няколко фиданки. Желателно всеки да посади своя. От малки да правят нещо за държавата. Хем да се учат как става.

Униформите винаги са имали една и съща цел - да приравнят носещите ги. Униформата в училище приравнява децата от богати и бедни семейства със средните. Поне в класа да няма деление на богати и бедни. Всички да изглеждат еднакво. Така децата създават приятелства според личните си качества с когото открият взаимни мисли и интереси.

Уроците трябва да бъдат, освен разбираеми и разбрани. Това според мен е много важно за успеха на един ученик. Уроците са навързани един за друг. Днешният урок трябва да бъде разбран от ученика, за да мине успешно към научаване на следващия. Ако нещо остане неразбрано, ще попречи за разбирането на следващия и по следващите уроци. Веднага се разбира по оценките. Тройки и четворки показват, че уроците не са били разбрани.
Учителят няма време да подсигури разбирането на всеки ученик. Веднага идва на ум практиката от едно време, отличен ученик или ученичка от по-горен клас да бъде нещо като наставник на цял клас или звено от по-долен клас. Всяко междучасие тези отговорни ученици идват при по-малките от класа, интересуват се дали всичко е било разбрано и дообясняват където има нужда. Тези ученици помагат в междучасията, преди започване на училище, както и след училище. Някой път посещават слабите ученици по домовете им и им помагат да РАЗБЕРАТ урока. Един път урока разбран, става лесен и добрите оценки не закъсняват.

Мисля всичко останало беше споменато.

Магнет, след като живо се интересуваш от учебни системи, препоръчвам ти да прочетеш, ако английския не е пречка, книгата на Елисавете Фен - A girl grew up in Russia. Книгата е написана на чудесен английски и е истинско удоволствие да се чете. Беше изумително за мен, че възрастен човек може с такива подробности да помни ученическите си години. Спомняйки си за нейните, припомни ми и моите.
Припомни ми, че имахме председател на класа, имахме звенови. Възлагаше се отговорност. Изключително интересна книга. Ако не можеш да я намериш, бих ти я заел да я прочетеш.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"