Без да искам натиснах за изпращане и гледай каква глупост стана, явно верно съм слънчасала. Сега ща не ща трябва да си довърша историята. Та, влизам, вътре ни климатик, ни клуб, само един чете вестник и пие кафе. Поздравявам любезно и бягам, щото жегата не се трае. Този обаче-не. Като ми дръпна една реч за човешкото възпитание, за това че не съм знаела как да се държа и разни други такива-свят ми се зави. За това как следващия път като вляза на такова място да знам как да се държа и други такива. Заприлича ми на тези писания и панически избягах. После, докато си вървях си помислих, че човека просто беше самотен. Само толкова, ама не го разбрах.