Моли, смисъла е нещо индивидуално за всеки. Един индивид може да намери смисъл в самоосъвършенстването. Друг в забавлението /пак нещо съвсем индивидуално/. Просто понякога е добре да погледнеш по-внимателно в нищото. Обикновенно го отминаваме. Мисълта ми беше, че и любовта и брака са неща, които вървят, развиват се, еволюират по някакви си техни правила а ние обикновенно вместо да се опитаме да вникнем в тези правила търсиме началото, раждането. Приемаме порастването на децата си, макар, че ще е много хубаво да си стоят бебета и да им се разваме. Защо да не добием същата нагласа и към взаимоотношенията между хората?