Kоментариите ми по статията:
Относително точна преценка за качествата на употребяван Es­cort най-лесно може да се направи, като се следва правилото за годината на производство - колкото по-къс­но, толкова по-добре. Купувачът ще постъ­пи разумно, ако подходи крайно предпазливо към колите от 1991-92 г. Екземплярите, произведени след 1995-а, естествено заслужават най-сериозен интерес, но пък и цените им са други.

Това май важи за всяка марка!

Качеството на изработката при колите от началото на производството е трудно сравнимо с по-късните екземпляри. Това важи на първо място за антикорозионната защита на каросерията. При оглед на Escort от 1991-92 г. непременно трябва да се провери състоянието на вратите, калниците, праговете, подът в зоната пред пасажерското място и около акумулатора. Ръждясват също пантите на вратата на багажника, която освен това има навика да се "измята" и да не пасва на бравата. Сериозна болест на компактния Ford са калпавите уплътнения на вратите, прозорците и шибедаха, които се протриват здравата след четири-петгодишна експлоатация и протичат. Приятният иначе салон на Escort дразни с клатушкащите се предни седалки, потропващия люк и недодяланата сглобка на таблото. В купето постоянно се носят паразитни шумове от скърцаща тапицерия и подрънкващи декоративни вложки. Нерадостната картина се допълва от ниското качество на пластмасовите детайли - чупливи ръкохватки, лостчета и ръчки за регулиране на седалките - и слабата ефективност на вентилационната система.

Антикорозионна защита - надали има автомобил (от същия клас) със такава до 1992-93. Моя е 93 и няма ръжда по нито един от пунктовете, описани горе! Уплътнения - също без забележки! Всяка гума старее и се нуждае от смяна, особено ако собственика на колата не ги поддържа...На моя и след 10г експлоатация уплатнения не текат! Също нямам оплаквания от седалките, дори ги намирам за много удобни. Ако люлеехахаха... досега да съм се дръннал някъде, следствие на заспиване (щото пътувам все нощем). Разни шумове в купето не съм чувал само в нови коли. Всички останали си поскърцват и подрънкват - автора на статията явно не е стъпвал на път марка БГ. Защото такива чудесии чувам само като карам по неравен път и с дрънкулки в жабката и джобовете на вратите! Пластмаса - че не е "най" не споря, но пък и все още не ми се е наложило да сменя нещо такова поради счупване!

За жалост моторният отсек на Escort също крие някои доста неприятни изненади. Най-болезнената от тях се нарича скъсан ангренажен ремък. Засяга предимно дизеловите версии до 1995 г., но съвсем не е рядкост и при бензиновите. Ford предприема редица опити да поправи грешката. През декември 1991-ва са променени типът ремък, ролката и корпусът на газоразпределителния механизъм; през май 1993 г. започва монтирането на нов, по-здрав ремък с пет- вместо с трикратна подсигуровка; през март 1994 - отново различна ролка; през август и ноември 1995-а - нов корпус на газоразпределителния механизъм и обтегач с подобрено закрепване. Въпреки това двигателите на Escort си остават крайно чувст­вителни в това отношение и след изминаването на 50-60 000 км ангренажният ремък непременно трябва да се смени, за да се избегне инвестиция в нова цилиндрова глава.

Незнам някой производител да препоръчва смяна на ангренажен ремък на повече от 50-60х.км., независимо дали е подсигурен 3,5 или 15 пъти...и се чудя какво не му е наред на тоя ремък при Форд???

...продължение по темата - по-късно, щото нямам време. пък и нещо май не съм оцветил цитатите, както исках...