Та, напълних раницата със стока и тръгнах да се евакуирам от тоя мизерен квартал. Метнах се на байка /произведен от "Балкан" - Ловеч, гордостта на българското самолетостроене, модел 2005г/. Тук е мястото да уточня нещо, мразим колите и яко ги газим. Повечето шофьори из София ме познават, някои са ме виждали по-отблизо и едва ли искат да повторят. Да, но Илиянци е далечко от София и още не са разлепили обяви с профила ми и подходящ текст, указващ еднозначно, да ми се дава предимство. Та, стигнах успешно до първия светофар, оня дето е при стадиона на Локото. Светеше червено, а некъф лайнар с Голф тройка се изсули лекичко от паркинга и се опита да мине пред мен. Груба грешка! Това, което мразим повече от колите, е да виждам гърба на някой пред мен. Побеснявам. Плъзнах се като скат и заобиколих селяка. Е, вярно, че при тая маневра ударих огледалото му, но кво съм му виновен на тоя алък, че швабите ги правят калпави. Огледалото издрънча тъжно зад гърба ми, небрежно се обърнах и намигнах на мухльото. После стартирах. Някъде, малко преди следващия светофар голфа ме настигна. Подчертавам, че при нормална пътна настилка това е практически невъзможно, но по тия черни селски пътища стават всякакви чудесии. Настигна ме и ме засече на светофара. Напсувах го сдържано и откъртих другото му огледало. Мислех, че Вектрите имат най-кекави огледала, но тоя Голф ме накара да преосмисля светогледа си. Имах чувството, че са го сглобили така, че можеш с един шут да го разглобиш на съставните му части. Както се казва, лесен за ремонт и поддръжка. Второ огледало ме гледаше с укор от предната седалка и в очакване на компания. Пратих му регистрационния номер, беше некъф пернишки. Тогава нинджата излезе, беше висок, строен, мускулест до неузнаваемост, облечен според последните модни тенденции, с едната ръка пиеше водка "Флирт", с другата въртеше нунджако, шмъркаше некви прахообразни вещества, оправяше прическата си, говореше по два джиесема, лакираше ноктите на краката си и изпълняваше някакви странни движения, чиято концепция не успях да схвана в началото. Всичко тва, едновременно и отривисто. Повечето, в моя посока. Почнах да схващам ситуацията. Тоя не ме позна. Слязох от колелото и в един кратък момент изпълнен с насилие и безмислена жестокост, му се представих. Светофарът светна "зелено", аз продължих, той остана на лежи на капака /който беше приел голяма част от неговата форма, както и част от зъбите му. Явно ги правят от силикон пустите му баварци/. Обърнах се за последен път преди да ускоря и да навляза в хиперпространството при надлеза, от багажника бяха излезли две други нинджи и старателно изстъргваха приятелчето си. Следва /ли/ продължение?

Бегааааай, газиииииим!