Eдва ли има друго растение, като бамбука, с толкова голямо значение за населението на Източна Азия‚ Китай, Индия и Япония бамбукът буквално съпровождал човек от раждането му до смъртта: с нож от бамбук орязвали пъпната връв на новородените, после ги люлеели в бамбукови кошове, от бамбук правели играчки, домакински съдове, инструменти; с бамбук хранели добитъка, бамбук Ядели и самите хора, а приборите били също бамбукови; книги били изписвани върху бамбукови пластинки; накрая изпращали човека в последния му път на бамбукова носилка...


Това чудновато растение играе огромна роля в изкуството и символиката на Изтока. За мъдреците възлите по стъблата на бамбука са стъпала по пътя към висшето познание. …Един от атрибутите на гуан Ян - богинята на милосърдието, е бамбуково клонче‚ Япония подаващите се изпод замята млади бамбукови кълнове символизират безкрайна младост и неукротима сила. За азиатците голият ствол на бамбука е олицетворение на скромността, а вечната му зеленина и крехка слабост - на преклонната възраст. ‚ много обреди присъства бамбукът. Парченца от него, сложени в огъня, се пръсват със силен трясък и изгонват злите духове.
Трудно е да се повярва, че мощните гладки стъбла на бамбука принадлежат не на дървесно, а на тревисто растение. Но независимо от огромните си размери, той си е трева, макар и много едра. Бамбукът се числи към семейство Житни (Poaceae), като образува отделно под семейство (Bambusoideae). Към него се отнасят около 50 рода с над 700 вида. Тези бързо растящи житни гиганти произхождат главно от тропиците и субтропиците на Азия, Африка и Америка. Обикновено растат в плътни обширни съобщества, дори формират големи "гори". Някои видове се срещат и в Хималаите на много голяма надморска височина - до 4500 метра. По-важните представители се числят към родовете Dendrocalamus, Phyllostachys, Shibataea, Pseudosasa, Sinarundinaria, Pleioblastus, Bambusa, Arundinaria.
Едно от най-интересните свойства на бамбука е необикновено бързият му растеж. Обичайният прираст на повечето видове е 20 - 30 см за денонощие. Рекордьор в тази област е широко разпространеният в Япония бамбук, наречен от местното население "мадаке" (Phyllostachys bambusoides). Наблюдавано е, че стъблата му за 24 часа нарастват с почти 120 см! Най-голяма височина обаче,


достига бирманският бамбук (Dendrocalamus giganteus), който е разпространен в Индия и Бирма. Дървовидните му стъбла се удължават до грандиозната височина от 40 метра при диаметър едва 20 - 30 см, достигайки значителни размери, бамбуците образуват и корона от странични клонки, гъсто облистени с тесноланцетни листа. ‘ възрастта стъблата на някои от тях пожълтяват, други стават черни или се покриват с тъмнозелени или пурпурни щрихи. Бамбукът е монокарпно растение, т. е. цъфти непредсказуемо само веднъж в живота си и след прецъфтяване умира. Цъфтежът е рядко явление - някои видове цъфтят на 30 - 32 години, други - на 60, дори на 100-годишна възраст. –Цветовете също са различни - малки, скрити в пазвите на листата и почти незабележими или събрани в едри метличести съцветия.
Нищо чудно,че внезапното цъфване на бамбуковите гори се смята за изключително събитие, предвещава и избавление от глад, тъй като многобройните семена на бамбука не отстъпват на ориза по вкусови качества. Џри голяма част от представителите на това подсемейство плодовете са зърна, по-рядко орехчета. ‚ югоизточна Азия се среща интересен вид бамбук, чиито зърна приличат на малки круши.
Едновременното нацъфтяване на всички екземпляри от един вид е характерна особеност на бамбука. Падналите семена поникват заедно, така че следващото поколение зацъфтява дружно. Парадоксално е, че получените в резултат на вегетативно размножаване индивиди цъфтят едновременно с майчиното растение, независимо от собствената им възраст.
Това става дори в случаите, когато клонираното поколение се отглежда в съвсем различни условия, дори в оранжерии. Причините за спонтанния цъфтеж на бамбука все още не са напълно изучени, но изследователите са открили пряка зависимост между появата на петна по слънчевата повърхност и залагането на цветовете.
Някои видове бамбук са прекрасни декоративни растения. Ценят се за ефирната зеленина, благодарение на което бамбукът се съчетава добре с едролистни растения. В градините се отглеждат зимоустойчиви видове, пренесени от Хималаите. Бамбукът расте отлично на светло място (макар че и на сянка не се чувства зле) при обилно поливане, особено през лятото. Отмиращите клони бързо се заменят с нови. При нашите условия отначало се развива плахо, но после бързо избуява. Хубаво е на 15 - 20 дни да подхранвате с азотни торове, които подпомагат растежа.
Зимно време бамбукът може да загуби част от листата си и да оголи клонки, но не бива да го режете. Използвайте опадалите листа, за да мулчирате, като ги разстелете между стъблата. През пролетта той отново ще се раззелени и ще продължи да нараства.

Зимоустойчивите бамбуци издържат на температура до -30оC и не мръзнат, но е възможно да изсъхнат заради недостиг на влага. Затова в не мразовити дни може да поливате с хладка вода. Нуждаят се от тежка и хранителна почва. Размножаването е вегетативно - чрез разделяне на растението при пресаждане. Ќе е изключено и семенно размножаване, но като се има предвид след какъв период от време цъфти и плодоноси бамбукът, едва ли ще можете да го практикувате, а по магазините все още бамбуково семе не се намира. Унас в много градове можете да срещнете бамбук - Пловдив, Асеновград, Сандански и особено по Черноморието. При по-суровите континентални условия също може да се отглежда - в парк "Враня" расте едър бамбуков храст.
’ой е интересно растение за декориране на прохладни помещения. За съжаление е слабо разпространен, а като саксиен вид почти не се среща. Сравнително невзискателен е, но изисква широки съдове, тъй като бързо се разраства. Грижите за отглеждани в съдове бамбуци са аналогични на тези за градинските видове. За саксии са подходящи нискорасли и джуджести форми.
У нас се предлагат зимоустойчиви бамбуци от род Phyllostachis, Sasa, Pleiobastus в специализирания разсадник .

Фани Ичева

Редактирано от Ludo.Pile на 31.08.05 15:06.