|
Аз съм върл фен на вашия клуб и мисля, че само вие може да ме разберете. Искам да ви се оплача от моята китайска роза. Знам, че за повечето тя е елементарна за гледане, но не и моята фръцла. Взех я преди 3 години от двора на баща ми на село, където той имаше навика да я захвърля напролет, да я полива ако се сети и да я прибира късна есен. Да му се доплаче на човек, обаче тя цъфти, та се къса. Идва у дома и започва едно ходене по мъките - първо мястото не й хареса (все едно някой я е питал на село) хайде намерих й такова по вкуса. После - светлината не била както трябва, ту много тъмно, ту много слънчево - и при всеки проблем си хвърля листата. Аз започвам да кърша ръце и чета литература,купувам торове, подрязвам според инструкциите, бърша, пръскам... Омилостивявам я, та пуска нови листа, все едно да ми каква красавица може да бъде, ако реши. Аз си отдъхвам и тайничко се надявам и на пъпчица по милост. Да, ама не.После дойдоха акарите и листните въшки- това пък каква война беше. И това преживяхме. Миналата година видях пъпка, но изсъхна, а сума ти листа прегоряха от слънчевите лъчи на балкона ("пекла" се е два дни по за около 2 часа, преди да реагирам). От софийското слънце изгоря, а русенското преди по цяло лято й понасяше. Това си е жива проклетия.  На мен ми писна и й казах, че няма да й се връзвам повече, щом е решила да се изживява като зеленчук, така да бъде. И представете си, сега през края на ноември виждам по една пъпчица на всяко клонче. Оказа се, че преждевременно се радвам. Минаха почти два месеца, а тези пъпчици не са пораснали и с милиметър, но са живи и здрави. Е, кажете ми, това нормално ли е, какво пак не й угодих
|
Цвете с характер
