Бакстър доказва, че между растението и неговия собственик се поражда особена взаимност и чувство за привързаност, което се запазва независимо и неповлияно от разстоянието и ситуациите. Той прави опити за тази връзка с растения, отстоящи на милиарди километри от своя стопанин, намиращ се на космически спътник на Марс. Сигналите на отреагирване на настроенията на човека се появявали много по-бързо от необходимото време за пренасяне на светлината и на електромагнитната вълна (6,5 мин.). Изследователят опитал да изолира растенията в оловни контейнери, в клетка на Фарадей, но нямало преграда, която да спре или заглуши комуникативния канал между растение и човек.
Това напомня на Бакстър източната философия за отвъдвремевото общуване и за единството на всичко живо на ниво “клетъчно съзнание”, и за тоталната памет на всяка една клетка. А тъй като всякакви отделни части от клетки на амеба, плесени, сперма реагират подобно, той смята, че клетъчното съзнание стига до молекулярно, атомно, субатомно ниво и че мозъкът само играе роля на превключвател, а не на пазител на паметта. По-късно неговите опити се потвърждават и от други учени биолози и хистолози.
Химикът Марсел Вогел се включил в експеримента на Бакстър - теорията на Месмер за универсалния флуид, от чието равновесие или смущение зависят здравето и болестите. Включва и идеите на Куе за самовнушението и на т.нар. психическа енергия, популяризирана от Карл Юнг.

Има описани случаи, когато Ванга, докато говори с някого в градината изведнъж спира, и сякаш някъде се отнася за 10-15 мин. После разказва, че цветята влизали в контакт с нея. Помня в книгата и пишеше, че най-интересни неща са и разкавали кокичетата и минзухарите.
Може би растенията помнят повече от нас, защото са първия фактор на живота тук.Не знам, но варвам на баба Ванга