Мисълта е присъща на всяко материално тяло. Казано с прости думи, това означава, че дори и камъкът може да мисли. При живата материя обаче, скоростта на мисълта е със пъти по-висока от скоростта на мисълта на неживите предмети. Разбира се, венец на всичко е човекът, който (би трябвало да) има най- висока скорост на мислене. Следват го кучето и делфина. Под скорост на мислене се разбира скоростта с която съществото осмисля приетата информация. Растенията скромно се нареждат някъде из между бавно мислещите същества. Хората отдавна, от милиони години са знаели тази информация. Едва през последните 1- 2 хилядолетия тази информация се "забравя" под въздействие на догмите, които налага християнството. На такива знания се е основавала културата на ведрусите, келтите, а до неотдавна и на индианците. Индианците никога не са посягали да откъснат тревичка, камо ли да отсекат дърво, без да го помолят за разрешение - растението и Великия дух. По същия начин са постъпвали и преди да отидат на лов.
И едва днес, съвременните "високообразовани" хора, с помощта на примитивната си апаратура успяват да се докопат до някакви познания и да зададт плахо въпроса : "мислят ли растенията" и " имат ли чувства".

Някога е било недопустимо да откъснеш ябълка, или какъвто и да е плод от чужда градина без разрешението на стопанина. Такъв плод може да те отрови или да ти донесе болест. Така е било защото стопаните са можели да общуват с всяко растение в градината си. И всяко тяхно растение се е стараело да изпълнява волята на стопанина си. Днес вече никой не общува с никого, още по-малко с растения. Хората са лишени от земята си и са принудени да купуват безлични плодове от супера. Впрочем тези плодове в най-добрия случай са безлични към човека. Понякога биха могли да бъдат (и са ) вредни.
Хубаво е все пак, че хората започват да си задават такива въпроси. Щом питаш, значи си стъпила на пътеката на познанието. По-нататъка трябва сама да извървиш пътя. Търси си книжки и чети. Успехи!