Получава се когато на растението не му достига желязо. Признак за тази хлороза са зелените жилки и жълтите петури между жилките. Желязото е трудно подвижен елемент в тъканите на растението и от там идва тази картинка. Това че ториш с кристалон може само да засили хлорозата, ако в кристалона не се съдържа микроелемента желязо. А той вероятно е само NPK. Значи желязото трябва да си го прибавяш отделно. Най-простия начин е една шепа ръждиви пирони заровени в почвата. Втория добър начин е железния сулфат - зелен камък. На твоя хибискус - 1 чаена лъжица кристали Fe2SO4 също заровени в почвата и поляти лекичко с вода ще му дойдат тамън. Трети начин - 0,2% железен сулфат се разтваря във вода и се пулверизират листата. Неколкократно - докато хване дикиш.
Деветдесет и девети начин - купуваш си специален тор срещу хлороза, с повишено съдържание на желязо и прилагаш според указанията на опаковката.

И един пред-последен съвет: Никой от изброените по-горе начини няма да е достатъчно ефективен, ако поливаш с варовита вода. Калцият и желязото са антагонисти в тъканите на растенията и колкото и да блъскаш желязо на чувствително на калций растение, хлороза ще си имаш.

Ето и последния съвет: ПОСТЕПЕННО започни да изнасяш хибискуса на слънчева тераса. Докато го закалиш съвсем и докато отминат опасностите от слани (края на май). Хибискуса обича пълно слънчево осветление (както всички цъфтящи цветя) , богата почва и обилно поливане ( с мека вода). Като пребориш хлорозата продължавай да му сипваш от кристалона.