Лельо, аз мойта градинка съм я оставил изцяло на Божествения замисъл обаче не издържах защото в един момент бурените станаха по-високи от мене. В резултат на което и аз наруших хармонията и ги изсяках с мотика. Ако бях проявил търпение още 2-3 години, високите бурени постепенно щяха да се сменят с високи храсти - шипки, къпини и малини. Ако още 5-6 години бях проявил търпение, щяха да израстнат дървета и всичко щеше да се превърне в гора. Вероятно такъв е ще да е бил Божествения замисъл. Ние обаче, простите люде, не съумяваме да го разберем и млатим с мотиките защото мислиме, че можем да създадем нещо по-съвършенно. Наистина, изисква се човек да бъде философ за да създаде прекрасна градина. Пример за градини, които са близки до прекрасните, са японските градини, но те не са правени от градинари, а от монаси, които всъщност са си били философи.
При това положение как мога да дам съвет за глухарчетата. То цялата Вселена се разширява, а на вас глухарчетата ви пречат. Просто човек трябва да знае каква градина иска и да наблюдава внимателно природата за да разбере къде да се намеси за да я промени към по-добро.
За философията и за градинарството мога да ви говоря още много, ама знам че на никого не съм интересен и затова спирам до тук.