От многогодишните видове са ми познати Physalis alkekengii (местен вид, разпространен в диво състояние) и Physalis franchetii, които са с ярки оранжевочервени мехунки и оранжево-червени плодчета. За българския вид съм чела, че е отровен, но аз съм хапвала, нищо ми няма. Вторият е по-декоративен, с по-едри мехунки и се продава за сухи букети. Декоративни са есенно време, доста бързо се разрастват и може да се размножават вегетативно. И него съм го хапвала. Съедобния, известен още като мексикански домат, е едногодишен (или поне се отглежда като такъв у нас, защото е незимоустойчив). Може би става дума за различни видове, но кой да ти каже - има например ягодов, ананасов, сливов (с лилаво обагрени ягоди). Те са с различен привкус, иначе са сладко кисели. Растението силно се разклонява, но не дава издънки, за разлика от многогодишните декоративни, които не се разклоняват, а дават много вегетативни издънки. Доколкото ми е известно , всички съедобни имат жълтозелени мехунки, жълтозелени или лилави (при сливовия) и бледооранжеви плодове. Съедобните имат технология на отглеждане на домат. Цъфтят и зреят непрекъснато. Докато многогодишните декоративни видове имат дружно есенно узряване. Още нещо се сещам - декоративните цъфтят в бяло, а съедобния, който отглеждах миналата година беше с жълт цвят. Тази година правя опити с два нови съедобни - ягодов и сливов, но още не са ми цъфтяли. От съедобните има доста едър сорт или вид (до 80 г плод, като малък домат), но по-дребноплодните са по-сладки и ароматни и могат да се използват и за сладко. Ако се ползват за ядене, трябва да се измият добре и да се топнат за кратко в гореща вода, а след това да се охладят. Плодовете са лепкави отвън и може би това дразни стомаха. Ако има интерес, ще пусна рецептите, които съм открила за готвене и консервиране на физалис.