|
Гриша Ганчев,
собственик на “Литекс комерс”:
Парите лесно се умножават
Въпросът е кой как може да ги съхранява
РОДЕН НА: 10 декември 1962 г. в Ловеч. Зодия Стрелец
ОБРАЗОВАНИЕ: гимназия, ВИИ "Карл Маркс", специалност "Счетоводство и контрол". Школа по мениджмънт в Сейнт Луис, САЩ, 1990 г. Задочно специалност "Право" в Югозападния университет в Благоевград
ЛИДЕРСКИ ПОЗИЦИИ: в петролния, енергийния, захарния, винарския и футболния бизнес
- Г-н Ганчев, името на вашата, бизнес империя "Литекс" има ли нещо общо с това на някогашната българска Литексбанк, базирана в Бейрут, през която се смята, че е ставало финансирането на сделките, осигурявали на социалистическата ни индустрия западни технологии?
- Аз съм от Града на люляците. Съвпадение е, че има банка "Литекс" и че древногръцкото име на люляка е литекс. Всъщност заради това фирмата ни носи същото име. Но наистина хора, свързани с тази банка, навремето ми дадоха стоков кредит. Продадохме стоката -спечелихме. Някои от тях още работят в България. Неодавна например стана една сделка - ливанецът г-н Шараф купи от военните онзи терен в София...
- На "Ситняково"?
- Да.
- Познавате ли се с купувача?
- Да, познавам се. Тъкмо той ми даде стоката, за която споменах, а аз я продадох с печалба. Основният произход на капитала ми обаче е български. Заедно с моите колеги имахме малки спестявания - те бяха маята, с която започнахме.
- Това, което казвате, е интересно - обикновено, когато питаш някой как си е направил първия милион, той твърди, че си е заложил апартамента, колата, едва ли не жената...
- Ние не сме го правили това.
- Вие лично не сте ли имали поне кола?
- Нямах нито кола, нито апартамент да залагам, нито пък жена си съм залагал, защото щеше да ме заколи - шегувам се.
- Но бизнесът ви вероятно не е започнал нашега?
- Започнахме в първата година на прехода - през 1990-а, с дребна търговия, както всички. После взехме да внасяме кафе, уиски, разни такива работи. След това излезе постановлението, разрешаващо на частни фирми бизнес с горива. И превключихме на "пета скорост", защото един банкер от тогавашната Първа частна банка ми повярва и ми даде пари на честна дума.
- За това вероятно съжалявате, че тази банка впоследствие преживя твърде тежки моменти?
- Така е, банката ги преживя и фалира, но банкерът се казва Карабулев, той беше директор на плевенския й клон. Заедно с него успяхме, така да се каже, да "излъжем" Венци Йосифов. В края на 1990 и началото на 1991 г. те ми дадоха 4 млн. долара. Тогава започнах да се занимавам с горива.
- Как изглеждат днес тези 4 милиона долара, на колко се умножиха?
- Парите лесно се умножават. Въпросът е кой как може да ги съхранява. По-лесно е да направиш пари, отколко да съхраниш пари. Проблемът е, че доста от бизнесмените, които в първите дни на демокрацията почнаха бизнес, след туй се провалиха. По една проста причина - аз усетих нотка на снобизъм в част от тези хора. Мен парите никога не са ме променяли и няма да ме променят. Значи какъвто съм бил без пари, такъв съм си и с пари - под нулата и на нулата. Не съм си променил стандарта и начина на живот. С бедните съм беден, с богатите съм богат, с циганите съм циганин. И може би това ми е бил късметът да оцелея и да вървя нагоре.
- Явно с горивата сте уцелили момента, а оттам нататък плод на специална стратегия ли е днешният резултат - бизнес с петрол, захар, вино, сокове, та даже и с вецове?
- Да. След старта с горивата в следващите години ние натрупахме големи печалби. Използвахме "дупки" в законите - за фондациите и за студентските кооперации. Аз никога не съм криел това, но законът го позволяваше. Ние първи започнахме да строим верига от бензиностанции в България, дотогава в страната познаваха единствено "Петрол". Купихме доста терени. Беше започнала реституцията, хората си бяха получили имотите. Закупихме земя и започнахме да строим бензиностанции. Тогава терените бяха на безценица. Построихме 32 бензиностанции. След това спечелихме конкурсите на "Нефтохим", взехме да доставяме и нефт и затворихме цикъла -произвеждахме на ишлеме, продавахме в нашата си мрежа и т. н. А печалбите инвестирахме и в други производства. По принцип нашата група може да оприличим като индустриална.
- Кой е мозъкът и - вие или екип от подбрани специалисти?
- Доста голям екип от специалисти имаме. Те са мои колеги от Икономическия институт. Почти половината от нашата някогашна студентска група. В "Литекс" всички счетоводства ги контролират тези хора, финансистите също са мои състуденти. Така че горе-долу това е мозъкът на фирмата. Но сме вкарали ноу-хау и отвън. В чужбина като сме ходили, не сме били на екскурзия, а да гледаме какво са направили белите държави. Правили сме обаче инвестиции и поради чисто социални причини. Такъв например бе случаят с ловешкия Винпром, той беше фалирал. Градските общинари ме помолиха да се намесим. Купихме предприятието и в момента то е много добре финансово. Има 2200 декара собствени лозя, които дават плод всяка година. Прави по 6 -7 млн. бутилки износ на година. Продава на вътрешния пазар. Страхотни изби направиха, много добри специалисти работят там. Другото предприятие, което построихме на гола поляна, е за соковете Queens. След това вложихме пари в енергетиката...
- Това ли е най-сериозният ви приватизационен удар?
- Определено. Заедно с Френската национална електрическа компания, по-точно с едно нейно подразделение - "Си Жи енерджи", купихме Каскадата "Пиринска Бистрица". Голяма инвестиция - 30 млн. долара. След това самостоятелно "Литекс" купи и ВЕЦ "Самораново", построихме и две други по-малки електроцентрали. Сега продължаваме да инвестираме в енергетиката. Общо взето, идеята ми е в бъдеще нашите предприятия, които са много добри, да попаднат в строго профилирани в бизнеса собственици, а ние занапред да се определим само в две насоки.
- В кои по-точно?
- Едната са енергетиката и енергоресурсите, другата - захарният бизнес, и по-точно доставките на сурова захар.
- А за другите предприятия ще ги продавате или какво?
- Да, в момента преговарям и търсим хора, които, както казах, да са строго профилирани в съответния бизнес.
- Тоест такива, които няма да издънят онова, което вече сте направили - ловешката винарна, производството на соковете Queens и прочие?
- Да, за да могат да попаднат в читави ръце и най-вече в хора, които са строго профилирани в даден бизнес, защото ние тук, в България, сме царе - всеки да се занимава с всичко, да разбира от всичко. А се пропуска обективният факт, че идва един момент, когато си направил даден бизнес, който е печеливш, да го дадеш на човек, който да го доразвие.
- Дошъл ли е този момент за "Литекс"?
- Ние оценяваме, че не сме в състояние да доразвием бизнеса, той стана твърде широк и не бива да се разпиляваме във всички посоки. Много малко хора в тая държава могат да си признаят, че като стигнат едно ниво, те не могат да се доразвият. Затова ще предпочетем да се развиваме в споменатите, две основни насоки.
- Кой ще сложи ръка на бензиностанциите ви?
- За бензиностанциите ние вече имаме сделка с Shell, създали сме с тях джойнтвенчър за 25 години. Бензиностанциите отидоха в сигурни ръце, защото Shell са компания номер 1 в света в този бранш. По същата логика искаме да подходим и към другите наши предприятия. Може и да не ги превръщаме в джойнт-венчъри, може директно да ги продадем, но във всички случаи даваме чисти предприятия - без борчове, без утежнения, с опитен, трениран персонал, който си е получавал редовно заплатите, осигуровките, взимат си премиите в края на годината.
- Тъй като заявихте, че захарният бизнес остава в приоритетите ви, как оттук нататък ще се развие започналата война в бранша за разпределение на преференциалните квоти за внос на сурова захар? Явно няма място за всички под слънцето?
- Не, не съм съгласен, че няма място за всички. Аз съм го показал нагледно, че мога да работя с всички и да има място за всички под слънцето.
- Защо обаче се стигна до конфликта ви със "Захарни заводи" - Горна Оряховица, и "Литекс", подкрепяйки другите пет. предприятия от бранша, удари горнооряховци под пояса?
- Какво е станало - станало е това, че те искат да печелят по 10 млн. лв. на година, а другите да умират от глад. Не става така. За всички има място, както се изразихте, под слънцето. Само че не може едни да са добре за сметка на други. Не може колегите от Горна Оряховица да искат да работят като в планова икономика - ние сме решили всяка година толкова хиляди тонове да произвеждаме и да печелим.
- Не е ли по-добре според вас преференциалните квоти за внос на сурова захар с по-ниски мита въобще да отпаднат и всеки да се оправя, както може, и да се доказва на пазара?
- Квотите няма да паднат, защото в Европейския съюз също има квоти. Да, но другарите от Горна Оряховица не са прочели, че има квоти. Смея да твърдя, че благодарение на мои познанства и връзки дадоха голяма квота за българските предприятия, защото колегите ми от Горна Оряховица до последно искаха пред Европейския съюз да съживяват цвеклопроизводството.
- Обаче тук роля има и държавата, която 15 години безхаберие гледа как се съсипва стратегически захарен отрасъл, който е гръбнакът на хранително-вкусовата промишленост, която също отиде "на кино". Вярно ли е?
- Така е. Но според мен благодарение на Главно управление "Митници" и на Министерството на финансите отрасълът захар в българската икономика в последните три години е в цветущо състояние. Преди това, както с вас вече сме си говорили надълго и нашироко по тази тема, корабите прелитаха през митниците като лястовици. Всички знаят за прословутите 60 000 т сурова захар, дето уж ги наваля дъжд и заминаха в Черно море. Знае се за едни други тонове, които във Варна бяха "прескочили" граничния пункт. Сега държавата е урегулирала отрасъла и си прибира предварително парите. Какво по-добро от това?
- А какво ще кажете за проблемите на една друга горчива сладост - футбола?
- За футбола какво да ви кажа - догодина трябва да станем шампиони на всяка цена. Защото за 10 години, откакто "Литекс" се занимава с футбол, трябва да имаме шампиони, ако имаме късмет естествено.
- А пречат ли според вас на имиджа на българския бизнес онези "добре облечени бизнесмени" с яки вратове, които навлязоха в деловия свят, излизайки от спортния? Питам ви, защото без съмнение ги познавате.
- Не всички ги познавам, тъй като наизлязоха доста пехливани, които не знаят какво е тепих.
- Споделяте ли твърденията, че тези, които финансираха създаването на тази прослойка, сега не могат да овладеят проявите й?
- Може би подобни съмнения са основателни. Но аз не съм от хората, които се врат и ровят, защото това нещо не ме интересува. Винаги съм гледал само моята си работа. Ние плащаме данъци. Има служби, които получават от тия данъци пари, за да свършат своята работа.
- Не са ли се опитвали обаче тъй наречените "добре облечени бизнесмени" да пречат на вашата работа, знаете, че оплаквания от такива вмешателства има?
- Никога не съм имал конфликти с тях. На мен никой не ми е пречил по простата причина, че моите действия са свързани с доста интелектуална мощ. Освен това не виждам по какъв начин, как може да ми попречат на мен, при положение че аз нямам допирни точки с въпросните "бизнесмени".
- Значи техни представители не са се опитвали да ви влияят, рекетират, да оказват натиск?
- Никога - нито те, нито политиците. През цялото време от съществуването на нашата компания "Литекс" с нито един министър-председател аз не съм си пил ракията. И с нито един министър. Никога не съм имал проблеми с политическите партии.
- Каква е оценката ви за политиците и управленците - създадоха ли през всичките тези години нормални условия за просперитет на предприемачеството?
- През последните 4 години според мен има голяма свобода за бизнес и за предприемчивите хора. Другото хубаво време за бизнеса беше по времето на проф. Беров. Тогава се бяха отворили много пазарни механизми, голям поток на пари се въртеше. След това дойде кризата при Жан Виденов, после малко стагнация при Иван Костов. Но в бизнеса е като в живота. Имаш възходи, имаш падания. Въпросът е да не падаш отвисоко надолу с главата. Не е опасно да си нагоре, после пък да слезеш надолу. Опасно е да паднеш върху главата си и да не можеш да се вдигнеш.
- А прословутата нашенска корупция - тя какво падение е според вас?
- Аз работя със световно отговорни компании от рода на Shell, от рода на френската електрическа компания. Част от заводите ми ползват суровини, материали от други големи европейски гиганти, които са в България. Досега никой от тези мениджъри не ми е казал: "Гриша, рекетира ме политик или ми попречи политик." Но така се говори. Аз не виждам на хора, които си гледат работата и не се заиграват с политиците, с какво могат да им попречат те. Има и много български фирми, с които работим и контактуваме, които не са в светлините на прожекторите, а са в сянката - досега техните собственици не са ми казали - дойдоха да ми искат един милион долара. Аз такова нещо не съм чувал. На мен никой не си е позволявал да ми каже: Трябват ми 1 млн. долара - ти трябва да платиш, иначе няма да работиш. Какво значи няма да работя?!
- Може би с нещо плашите рекетьорите?
- Не ги плаша. Какво значи няма да работя?! Някой няма да ми разреши да продавам натурални сокове, да произвеждам или да садя лозя или какво?! По-важното е, че условията за бизнес горе-долу се подобряват. Лицензионният режим намаля. Но не всичко може бързо да стане.
|
Гриша Ганчев, Парите лесно се умножават,въпросът е