Причината за отказването на Гришата от отбора тогава не беше градската управа, а нещо по-лошо - Видзев. Все още не мога да повярам, че това се случи, на полувремето на мача-реванш общият резултат беше 5:2 в наша полза (можеш ли да си го представиш, след три полувтремена...) и вече дискутирахме дали можем да измъкнем някой равен на Фиорентина. Отборът наистина беше прекръстен на Ловеч, ама точно тогава направихме най- силното си представяне досега след победи над ЦСКА 3:0 и 4:1 в рамките на една седмица, после 4:0 над говедата, 5:0 над Велбъжд, домакински победи над останалите отбор с по над три гола минимум, на нула, и накрая Купата на България! След това трети кръг в УЕФА и онзи луд мач в Атина, за съжаление после отпаднахме, а ни чакаше Интер.

Но много се впуснах в спомени...
По въпроса за малкия град със сигурност има две мнения. Едното е на човек, който е израстнал в такъв, като мен. Аз примерно не мога да си представя как ще издържа да живея в голям град като София (и сега съм в голям спрямо Ловеч, но пак малък спрямо големите градове тук). Просто обичам природата и спокойствието. За тези, които са израстнали в голям град сигурно ще им е скучно в Ловеч. Не знам как е при футболистите, но те са професионалисти и това не би трябвало да е от голямо значение за тях, още повече, че ей го къде е Плевен на половин час път. Като им е скучно отиват там. И те го правят, виждал съм ги не веднъж из плевенските улици.
Напрежението от постоянната медийна заинтересованост, публика и т.н. помага, но и изнервя. Според мен това е строго индивидуално. Един Мурад Хидиуед е всеки ден по улиците и кафетата на Ловеч и не му личи да скучае. Поне по мои откъслячни наблюдения, когато съм си в града. Йовов от друга страна постоянно беше в колата си и ходеше до София да пие кафе.
А и в Ловеч има достатъчно развлечения, ако не си заинтересован само от чашката и чалгата в БИАД... Е, няма кино, ама пак Плевен идва на помощ...

They try to build a prison for you and me to live in...