|
|
| Тема |
 Един отбор |
|
| Автор |
Beнaбили (на ръба...) |
|
| Публикувано | 04.10.02 12:15 |
|
|
|
Е - отпаднахме. Напълно очаквано. Друг е въпроса колко заслужено беше. Защото вчера не терена в Гърция излезе един отбор, който знаеше за какво се бори. Е да - недоразумението Граф въобще не беше наясно какво се прави, когато получиш топката близо до наказателното поле. Добре че накрая се сети и взе че вкара. И се разигра през продълженията.
И за този отбор мога да кажа само едно : БРАВО! Доказахте, че имате място сред големите отбори. И че можете да се борите.
А снощи докато слушах мача по радиото особено при продълженията си спомнях за един друг мач, който пак слушахме само по радиото. Мача в Полша с Видзев. Когато загубихме след дузпи след като тръгнахме за там с една удобна прднина и я загубихме. Тогара радиото беше друго, коментатора беше друг, ситуацията беше друга. Но това, което ставаше в душите на всички беше същото. Е сега коментатора не напсува Литекс в Ефир, не ни нарече селяни, а беше с нас. И се вълнуваше колкото нас. Когато връзката се срина с едно финално гооооол всички изтръпнахме- за кого беше гола? И когато се оказа - за Литекс - повярвах че може и да стане чудо. И след всичките ни нещстия тази седмица може и съдбата да е на наша страна. Не че когато и да е било е била с нас. Но все някога трябва да има първи път. Е пак се оказа, че този път се отлага.
Не знам кой как мисли, но аз лично ще помня последните минути доста дълго. Защото такива емоции от доста време не съм преживявала. Някъде около 80-та минута бях отписала мача вече. И когато вдигнаха червения картон на Загорчич, просто не реагирах. Загубен мач, червен картон - какво толкова. Стиснати палци и недоверие. За да дойде онази последна минута, когато Граф най- накрая намери мрежата. Е хората покрай мен ме изгледаха все едно съм извънземно - чудото стана... И надеждата се завърна. И когато започнаха продълженията - е искаше ми се да съм там. Защото феновете на гърците бяха поутихнали и се чуваха нашите. Защото отбора правеше чудеса на терена - с човек по-малко, с контузени и болни на терена - отбора се държеше мъжки цялото първо продължение. И показваше на гърците как се бори един отбор, който всички бяха отписали. За да дойде онзи гол. След който обаче за чест на нашите те не спряха да играят. Бяха видели своя шанс и ако поне за миг съдбата бе решила да е с нас, можеше и да стане нещо. Защото ако бяхме вкарали, се класирахме напред- без дузпи, сповече голове на чужд терен. Но не би... Вторият гол на гърците беше просто нещо което никой не очакваше - нито беше логично да стане. Но стана- в последната минута на второто продължение. Гол без никакво значение. Гол, който по никакъв начин не промени впечатлението ми от мача. И когато прозвуча онзи последен съдийски сигнал, сълзите които се появиха в очите още при втория гол на гърците рукнаха. И доста време ми трябваше, за да се успокоя.
САМО ЛИТЕКС
САМО ЛИТЕКС
А на феновете, които вчера след мача казаха "Кур за Литекс" - ваша си работа. Ако искате бъдете с отбора. Той няма нужда от такива фенове. Защото отбора доказа себе си. С окастрен състав, без ключови фигури - и пак доказа себе си. Защото Литекс си е Литекс. Отбор, който може да обърка сметките на всеки. И който вчера показа защо има верни фенове!
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
| |
| |
| 
|
|
