|
Родината на пъстрите костурови риби са Африка, Мадагаскар, Южна и Средна Америка, Индия, Щри Ланка.
Да се отглеждат и размножават цихлиди е не само интересно, но и поучително, защото те принадлежат към много интелигентните риби, при които грижата за потомството е силно развита. Между тях има дребни, мирни, хищни риби и риби с величествено държане, някои видове достигат значителна големина, а някои ровят дъното и унищожават растенията.
За повечето цихлиди е подходящ аквариум с размериоколо един метър. За по-големите видове е необходим по-голям съд. За по-дребни цихлиди, които могат да се отглеждат заедно с други риби, е достатъчен средно голям аквариум. Цихлидите са риби, които си създават територия и я защитават, затова не могат да се отглеждат подобно на мренките, живородкитее и др. В размножителния период повечето цихлиди си правят ямки. На дъното на съда се поставя чисто измит грубозърнест пясък с вкоренени подводни растения. На повърхността се поставят няколко плаващи растения. Достатъчна е средно твърда кода с температура 22—26° С. Храната трябва да е разнообразна. Някои видове се дохранват и с растителна храна.
Мъжките цихлиди обикновено са по-едри, по-обагрени, с удължени перки, а някои се отличават с изразена гърбица на челната страна на главата.
Някои видове имат дълго тяло, живеят скрити подобно на нашите щуки, а плячката си нападат светкавично. Други живеят в оплетените водорасли, корени и паднели дървета, имат дисковидна форма или са сплескани по-друг начин. Научно са описани около 600 вида цихлиди, по-голямата част от които произлизат от Африка.
Всеки, който иска да отглежда някакъв вид цихлиди трябва да знае за колко голяма риба става дума и дали може да й предложи достатъчно жизнено пространство. Както вече беше казано, цихлидите изискват различно голяма територия и особено по времето, когато се чифтосват. Те активно защитават територията си от всички натрапници не само от собствения си вид, но и от другите видове. В такива случаи се стига до бой, който може да завърши с нараняване на конкурента. При тези битки рибите най-често се хващат за муцунките, понякога се хапят. В големия аквариум с достатъчно възможности за укриване рибите обикновено не прекрачват границите на своята територия. Затова, още когато се устройва аквариумът за цихлиди, поставят се камъни, корени и др., за да могат рибите да „ограничат" своето място.
Често се случва цихлидите да се размножават в общ аквариум. В такъв случай отложеният по камъните, корените, в саксиите или по листата на растенията хайвер заедно с подложката се премества в отделен съд със същата вода, каквато е била водата в общия аквариум. Температурата й трябва да се повиши с 2°С и да се аерира леко, така че мехурчетата въздух да обвиват хайвера. Рибите се оставят в общия аквариум, защото прн преместването им в друга среда не биха се грижили за хайвера, дори биха го изяли.
Много по-удобно е цихлидите да се отглеждат планово. Рибите в общия аквариум трябва да се следят и когата някоя двойка се отдели, тя се премества в съд за размножаване. Рибите сигнализират с поведението си, че се готвят за размножаване. Ровят, чистят камъните и ливтата на растенията, изваждат растенията от пясъка, нападат се взаимно и женската показва яйцеполагалото си.
Големината на съда за размножаване се избира според размерите на рибите. Водата в него трябва да е средно твърда, а за някои видове — мека. Температурата се повишава с 2—3грС спрямо температурата на водата в общия аквариум. При риби, които не ровят дъното, аквариумът може да е обрасъл обикновено с растения, а на дъното му се поставят различни предмети за хвърлянето на хайвера — плосък камък, едролистни растения и др. Ако е отделена двойка за размножаване, в която двете риби още не са свикнали една с друга, трябва да се внимава, защото някои мъжки са нахални, дори агресивни и могат да наранят женската. Ако рибите не се понасят, отделят се със стъкло и се оставят няколко дни да свикнат една с друга.
Риби от родовете Aequdens, Cichlasoma, Herichthys и др. полагат хайвера си по камъните или по листата на растения, които преди мръстенето женската грижл иво изчиства. При изхзърлянето на хайвера рибите се допират до плоския камък едновременно или се редуват, въртят се около себе си и докато женската от едната страна отлага хайвера, мъжкият от другата страна го опложда. За хайвера и ларвите се грижат или единият, или двамата партньори. Голямата скалария (Pterrophyllam scalare) и някои видове цихлиди от родовете цихлазома симфизодон отлагат хайвера си на увиснал лист от растение и едновременно го оплождат. Родителите, по-често женската, чистят хайвера с муцунката си, с перките докарват към него прясна вода и с това го предпазва от плесени. Щом ларвите се излюпят, женската ги премества в приготвената в пясъка ямка, която предварително е издълбала. Женската прави няколко ямки в пясъка и няколко пъти през деня премества ларвите, като ги поема в устата си. При опасност и надвечер ларвите, дори и след като са с
е раздвижили, се събират около родителите си и пренощуват в приготвената ямка. Някои риби дори сдъвкват храната и почти смляна, я впръскват в ятото на ларвите. След раздвижването си ларвите на Ящпзгщеяеади, се хранят със секрети ст кожата на двамата родители. Те висят върху единия родител, който в определено време е движение на тялото си ги изтърсва от себе си, а другият ги поема. По този начин родителите се редуват и без тях не е възможно ларвите да се отгледат в първите дни от живота им, дори когато няколко дни след раздвижването им те поемат самостоятелно жива храна. След това родителската двойка може да се отдели.
Някои родители, особено по-старите, съвестно се грижат за хайвера, отложен по камъните, и пазят ларвите около 4 седмици. Раздвижилите се ларви изискват дребна жива храна. При отлагането на хайвера и по времето, когато родителите се грижат за ларвите, те не бива да се безпокоят. Биха могли от страх да изядат хайвера, дори и ларвите. Срещат се и родители, глазно млади, които след мръстенето не се грижат за хайвера, а го изяждат. Тона се случва най-често когато са обезпокоени, при стрес или от страх пред другите риби. Критични са първите два дни. Ако изядат хайвера, те се размножават отново чак след месец, затова веднага след изхвърлянето на хайвера трябва да се уловят и акваристът да се грижи за снесените яйца.
Размножителният период при рибите от родовете Apistogramma (апистограма) и Papiliochromis (папилиохромис) (за тях е достатъчен аквариум с около 20—30 литра) протича както при повечето цихлиди. Рибите хвърлят хайвера си в пещери върху твърда основа, понякога и върху лист от растение. При хвърлянето на хайвера женската се обръща с коремчето нагоре, отделя няколко кафеникави лепкави яйца, а мъжкият междувременно „пази". Щом женската освободи мястото, мъжкият заема косо положение, трепти с телцето и перките си и отделя семенната течност. Веднага след това мъжкият трябва да се отдели. Женската поема грижите за хайвера и грубо напада партньора си, който често е много по-едър от нея. С голяма агресивност спрямо мъжкия след оплождането се отличава женската на нананкара (Nannacara anomala), която дори го хапе.
По подобен начин се размножават рибите от род Lamprologus с тази разлика, че за хайвера и ларвите се грижат двамата родители. Мраморният астронотус (Astronotus ocellatus) изисква голям аквариум. Женската отлага хайвера по камъните. Пазят го и двамата родители. Те пренасят ларвите"в ямки в пясъка и ги отглеждат по-нататък. Раздвижилите се ларви поемат сравнително груба храна.
Креницихлите (Crenicichla) хвърлят хайвера си в плоски ямки. За хайвера и ларвите се грижи мъжкият, но не е необходимо женската да се отделя. Яйцата са много малки и белезникави.
Етроплусите (Etroplus) се размножават в средно голям аквариум с леко осолена вода (една чаена лъжичка сол на 10 л вода). Женската отлага хайвера си върху камък или лист от растение. Обикновено за него се грижат двамата родители.
Риби от много африкански родове имат развито чувство за грижа за
потомството. Женската, а понякога и двамата родители събират отложения хайвер в устата си и така го отглеждат не само до излюпването му, но и до раздвижването на ларвите след 10—34 дни и повече. През това време женската не приема никаква храна. При много видове хайверът се опложда чак в устата на женската. При мръстенето рибите се въртят една около друга, мъжкият удължава аналната си перка, която обикновено е украсена с петънца, които приличат на хайвера. Женската, като мисли, че вижда хайвера, иска да го поеме с устата си и така поема отделената семенна течност.
Рибите от родовете Pelvicachromis и Thysia се размножават подобно на рибите от род апистограма. Обърната с коремчето нагоре, женската отлага кафеникави яйца. При мръстенето рибите се редуват и никога не извършват размножителния акт едновременно. Тези риби изискват доста мека вода. За хайвера се грижат двамата родители, понякога само женската.
При всички цихлиди мръстенето се повтаря с успех няколко пъти в годината след месечни прекъсвания.
Станислав Франк
Карел Ратай
Рудолф Зукал
"Акваристика"
Търсят се не критики а нещо да се добави - от знаещите риби в нета :)
Дано ви допадне :) за мен тая книга е супер помагало и леко по леко ще я кача в Зоомания 
Някой да вдигне телефона 
|
Как се размножават пъстрите костурови риби (цихлид
