|
Това по - надолу е един от вариантите на репортажа за Първата Международна Изложба на Кили Рибки в Прага. Надявам се да ви хареса!
Първа Международна Изложба на Кили Рибки в Прага- 19.06 - 26.06.2004
В края на зимата или в началото на пролетта на 2004 година се появиха съобщенията, че Чешката Кили Асоциация (CZKA) ще организира първата си международна изложба. Идеята за съвместното и посещение с други членове на КАБ се роди почти спонтанно, но се случи така, че заминах само аз. А и на мен от доста време ми се въртеше в главата идеята за една екскурзия до Прага, свързана не само с любовта ми към аквариумните рибки, но и с чисто човешките взаимоотношения. От няколко години в Прага живее и работи един от най-добрите ми приятели - Кольо Чавдаров.
Времето неусетно минаваше и денят на заминаването наближаваше бързо. Съзнавах, че в момента нямам рибки с които да се преборя за някаква награда, но за мен по - важно беше самото участие отколкото спечелването на призови места. Има време и за това...
Пътуването премина сравнително неусетно за мен, надявах се да е така и за рибките, които бяха в хладилна чанта и пътуваха в багажното отделение на автобуса. На автогара "Холешовице" ме посрещна Кольо и ме поведе. Първо, беше ни на път, оставихме багажа и след това веднага се отправихме към Ботаническата градина на Карловия университет. Датата на пристигането ми беше 17.06., приемането на участващите екземпляри трябваше да приключи на следващият ден в 18:00 часа. На входа на Ботаническата градина имаше голямо табло съобщаващо за изложбата. Нямах търпение да вляза по- скоро вътре! Та от няколко години това беше за мен една от най- големите ми мечти - да посетя подобно изложение! Останах много изненадан като видях, че аквариумите за изложбата са подредени в голям парник, по - скоро оранжерия. Но човек като знае, че кили рибките изглеждат най - добре на естествена светлина, то това си беше направо уникално хрумване! Достъпът до самите аквариуми не беше разрешен все още. При тях работеше младеж, който така се беше унесъл в работата си, че не ни усети. Извиках го, той дойде и се запознахме - Ондра Седлачек. Ондра говореше перфектен английски и не беше нужно Кольо да ни превежда. В последствие се оказа, че Ондра е много важна фигура в организацията и провеждането на изложбата. Предадох му рибите, но беше невъзможно да си тръгна веднага. Трябваше да разгледам всичко още сега!!! Попитах Ондра дали може и той се съгласи. Извиних се на Кольо и го помолих да дойде да ме вземе след един час. (Вечерта Кольо се смееше и разказваше как в този момент съм изглеждал като малко дете пред детски магазин, малко преди да му купят мечтаната играчка, с блеснали очи, развълнуван глас и леки неконтролируеми движения.) Минах преградата и се мушнах между аквариумите. Стелажите бяха подредени в четири дълги редици. Двулицево, на две нива бяха подредени дълги и сравнително ниски аквариуми, а те от своя страна бяха разделени на шест по - малки клетки. Повечето от клетките бяха все още празни, но да стелажите имаше кутии пълни с пликове и риби, очакващи да ги настанят.
Точно това правеше и Ондра. Поставяше всеки пакет в номериран аквариум и записваше всичко. Много отговорна, бавна и трудоемка работа. Все още нямаше много за гледане и бързо привърших. Попитах Ондра с какво мога да му помогна и той ме помоли да пусна рибите от няколко пакета по отредените им места. Вече не само бях на мечтаната изложба, аз участвах в подготовката и!
През това време в оранжерията влязоха двама мъже. Размениха си с Ондра няколко изречения е се запътиха към мен. Оказа се, че това са председателят на Немското Кили Общество (DKG) Бернд Швабе и председателят на Чешката Кили Асоциация (CZKA) Петр Хорачек.
От ляво на дясно: killiman, Петр Хорачек и Бернд Швабе
Запознахме се, разговаряхме десетина минути като темата, съвсем естествено, бяха кили рибките, после всички се заехме отново с работата си. След малко дойде Кольо и се разделих с новите си познати. Но не за дълго....
На следващият ден изпратих Кольо до работата му, минах през Староградския площад с известния си астрономически часовник "Орлой", посетих Карловия мост и се запътих към изложбата. А там кипеше трескава работа! Десетина човека работеха с всички сили, дори и Бернд Швабе. Включих се отново. Разопаковане на риби, пълнене на нови аквариуми, декориране на помещението. По време на работата се запознах с Карел Бруклер, Владимир Фабри и Павел Берунски. С първите двама, коита са заместници на Петр Хорачек в CZKA, бях контактувал чрез имейли, а с Павел си паснахме точно след две разменени думи на руски език. Той е един от малкото чехи които срещнах и който не се правеше, че не разбира руски. Интересното тук за отбелязване е, че Владимир Фабри е бил съдия на шоуто на DKG проведено почти преди месец в Цвикау, и то точно в групата в която Тодор Мечков спечели първо място. Владо е словак по народност и голям шегаджия. В неговата компания човек не може да скучае. Имах възможност да се убедя в това няколко дни по- късно, когато с него обиколихме най- големите зоомагазини в Прага. Изпитах известна изненада в момента, в който започнаха да окачват националните флагове на страните от които имаше участници на изложбата. И за моя голяма гордост, редом до знамето на домакините, се вееше и българският флаг !
Дори и само заради този факт си струваше да се участва! Българското знаме в центъра на Прага, в компанията на традиционно силните "кили държави" - Германия, Чехия, Швеция...Беше едно върховно емоционално изживяване! За разлика от европеското първенство по футбол в Португалия, провеждащо се по същото време. Хората наистина се интересуваха за причините довели до такова катастрофално представяне на футболистите ни.
Около 18 часа всичко беше готово и се събрахме за официалното откриване.
От ляво на дясно: Владимир Фабри, Вацлав Седлачек, Петр Хорачек и Карел Бруклер
Речи от Карел Бруклер и Петр Хорачек, после наздравица с шампанско, последвана от половинчасови разговори.
Петр Хорачек и Павел Берунски обсъждат чифт от участващи риби
По програма следваше сбирка на CZKA и всички чужденци се оттеглихме. Взех си довиждане с г-н Швабе който на следващата сутрин трябваше да пътува за Дрезден, като си казахме къде на шега, къде на сериозно, че следващата година ще се видим имено в Дрезден, където ще се проведе 35- ото изложение на DKG. В мечтите си аз вече съм там и силно се надявам това да стане факт наистина. А с г-н Швабе се видяхме малко по- рано.
На следващият ден, 19 юни, изложбата беше открита за посетители. Изненадах се колко много хора минаха от там през събота и неделя. При това влизането ставаше с плащане на такса - 50 крони за възрастни и 25 крони за деца (1 евро= 30 крони). Добре, че като участних получих пропуск...Срещу бюрото за закупуване на билети се продаваха много акваристични книги и списания
Вътре, в изложбената зала имаше още един щанд на който се продавах още много други неща, но вече с кили насоченост - книги, CD- то на Ярослав Кадлец и Ири Витек, храни, растения, риби. Още първият ден се появиха за продажба два много редки вида кили рибки - Simpsonichtys boitonei и Diapteron georgiae на цена 50 крони за един екземпляр. Имаше и прекрасни растения, основно анубиаси, криптокорини и апоногетони.
В събота с Карел се разбрахме на следващият ден да отидем до тяхната рибна борса, еквивалента на нашия Подуенски пазар. С тази малка разлика, че се провежда в неделя, само два пъти месечно, а през месеците юли и август въобще не се провежда. С Карел отидохме рано, малко преди 8 часа, защото по неговите думи в 9 вече няма нищо за продаване. За разлика от нашия пазар тяхната рибна борса беше на закрито,
в голяма зала. Маси, столове, бюра, балатум на пода, барче, ток до масите....цивилизована работа. Дъжд, сняг, слънце, кал - тези проблеми са им чужди. Рибата наистина беше добра и не много скъпа, на цени приблизително като на нашия пазар. Живородки, харацини, сомчета, дискуси, барбуси, златни рибки - общо взето с това се изчерпва асортимента от аквариумни рибки. Различни видове растения и храни също присъстваха на тази рибна борса. Взех 10 броя Corydoras metae за съвсем приличната цена от 30 крони за брой и с Карел се запътихме към изложбата.
В понеделник в Ботаническата градина беше сравнително спокойно.Използвах това и извадих четирите броя на нашия бюлетин издадени до този момент и ги подадох на Карел и Петр. Това беше подаръка от KAB за CZKA. Петр и Карел останаха много впечатлени от факта, че KAB издава бюлетин. Веднага ги разопаковаха и ги заразглеждаха с очевиден интерес. Много комично беше когато се опитваха да четат на кирилица. Харесаха го много, но аз се изненадах от факта, че CZKA все още не издава бюлетин, но планирали такъв за в бъдеще.
Малко по - късно същия ден получих покана от Петр и Карел за съвместен обяд. Докато обядвахме двамата проявиха голям интерес към нашата асоциация и към България. Разпитваха ме за членовете, за бюлетина, за сбирките ни. Неколкократно настояваха, че би трябвало да сме Българска Кили Асоциация. Тогава им обясних проблема с абревиатурите. Ако искахме да сме Българска Кили Асоциация съкращението ни би трябвало да бъде BKA, точно както е и на Британската Кили Асоциация. Разбраха ме много добре, защото и те имали същият проблем с Канадската Кили Асоциация (CKA) и за това съкращението на Чешката Кили Асоциация е CZKA.
Седмицата в която изложбата беше открита за посетители използвах за да обиколя забележителностите на Прага. Силно се впечатлих от многото туристи в този град. Направо понякога ми беше неприятно. Едва ли не всеки е забил нос в картата си и върви на някъде. А българите с които се запознах и които основно продаваха сувенири твърдяха, че имали малко клиенти заради футболния шампионат на стария континент. Представям си какво е като е пълно с туристи. През тези дни рухна още един мит за който бях слушал много, този за красотата на чешките жени и момичета. За десетина дни видях само няколко наистина хубави жени, но дали бяха чехкини или туристи, не разбрах. Обиколих доста зоомагазини като останах с отлични впечатления от тях. Много аквариуми, много видове риби, качествено поддържане .
В този магазин от веригата "Хорнбах" ми забраниха да снимам, но успях да направя една снимка нелегално.  Дано не ми се сърдите за това! Беше нещо уникално! Пред този магазин нашето "Метро" е като кварталната бакалия.
И във всеки имаше поне по един вид кили! Наистина, в повечето това беше Fundulopanchax gardneri, но редовно се срещаха и Aphyosemion striatum и Chromaphyosemion bivittatum "Biafra". Също така посетих и световноизвестната чешка фирма за търговия с аквариумни рибки "Petra aqua" . В офиса на фирмата един от многото аквариуми беше отделен за кили рибки. Вътре плуваха няколко вида от родовете Fundulopanchax и Aphyosemion. Един ден отделих и за зоологическата градина. До този момент не бях виждал жирафи и горили на живо. Останах възхитен от жирафите, но горилите ме натъжиха много. Неподвижни, с унили погледи, апатични. Истинска дересия! За съжаление в зоологическата градина нямаше аквариум. Поинтересувах се защо е така и един от служителите ми обясни, че в момента го строят. На входа на зоопарка имаше автоматичен брояч на посетителите. На излизане го погледнах, показваше 2372. При това беше делничен ден, по обед. Входният билет струва 80 крони за възрастни и 50 крони за деца. При такова самофинансиране не е чудно, че вътре се строят помещения и клетки за нови животни. Много интересни бяха и таблата със снимки от лятото на 2002 година когато зоопаркът е претърпял голямо наводнение.
Когато в четвъртък отивах към изложбата въобще нямах представа, че това ще бъде един от дните които ще запомня за цял живот. По първоначална програма оценяването на участващите риби трябваше да бъде на 18 юни, веднага след сбирката на CZKA. Мислех си, че отдавна е направено. За момент се почудих защо Владо, Карел, Петр и Ондра се бяхя разделили по двойки, всяка двойка имаше по един списък и нанасяха в него нещо обикаляйки от аквариум на аквариум. Тогава разбрах - те оценяваха рибите и нанасяха оценките в списъка.
Владимир Фабри и Карел Бруклер съдийстват
Същото правят Ондра Седлачек и Петр Хорачек
Оставих ги да си вършат работата и се загледах по рибите. След малко при мен дойдоха Петр и Ондра и Петр ме помоли заедно с Ондра да оценим и определим победителите в група № 3, южноамерикански ануални рибки. Останах като гръмнат! Такава чест наистина не бях очаквал! Бедното момче от България, занимаващо се с кили рибки едва от 5-6 години, да дава оценки на риби за които един Господ само знае в стопанствата на кои светила и легенди в кили акваристиката са израстнали. А групата на SAA (южноамерикански ануални рибки) е може би най - престижната. Аз не съм виждал писани правила за оценяването на кили рибки, но съм запознат с някои от по - важните критерии - задължително един чифт или трио (1 мъжка и 1 или 2 женски рибики) ако не се в категориите на развъдните групи, размер на рибите, здрави плавници, липса на каквито и да е "гъбички" по тялото, бистрота на окото, съотношение в размерите на мъжка/женска рибка...Знаейки това, с Ондра пристъпихме към съдийството. Много приятно преживяване! Стигайки до аквариум с един чифт Aphyolebias peruensis Ондра ми подсказа, че това е неговият фаворит. За щастие, до преди 2-3 години този вид все още присъстваше в аквариумите ми и знаех как трябва да изглеждат. Не че тези на изложбата бяха лоши, но не бяха максимален размер, пък и бяха доста слабички. Ондра прие доводите ми и продължихме нататък. Победител стана един прекрасен чифт Simpsonichtys reticulatus "Altamir/Rio Xingu", който след няколко дни пое пътя към България заедно с мен. Стиснахме си ръцете с Ондра за добрата работа в екип. След малко при мен дойде Петр Хорачек с молба да му партнирам в определянето на най - добрият чифт от дивата форма на Aphyosemion australe. Наградата се даваше от Френската Кили Асоциация (KCF). А после с Карел Бруклер определихме и победителите от ануалните развъдни групи. От моите риби най - добри оценки получиха чифт Epiplatys hildegardae sangareya "Guinea CI 04-02" - 8.5 точки по десетобалната система, и един чифт Fundulopanchax cinnamomeus "Dikoni - Bafor" - 8 точки. Това са сравнително високи оценки, но недостатъчни за награждаване, въпреки, че в някои от групите на призовите места имаше екземпляри със същият брой точки.
Така в разходки из Прага и общуване на изложбата работната седмица привърши и дойде събота. През този ден пристигнаха много нови хора - от Германия (основно), Франция, Австрия, както и много чехи. Имах възможноста да се запозная с някои известни хора от "бранша" - Ири Витек и Ярослав Кадлец,
Ярослав Кадлец си прави списък за търга
приятелят на Тодор Мечков Вернер Нойман от Германия
Вернер Нойман си купува растения
Маркус Пирибауер от Австрия известен с неговия сайт ,както и да се видя пак с Бернд Швабе, който отново бе дошъл в Прага. За събота бяха предвидени няколко мероприятия. Преди обяд Владимир Фабри изнесе доклад за пътуването си до Шри Ланка
Малко преди да започне лекцията на Владимир Фабри
и уловените от него риби от род Oryzias. След тази лекция последва официален обяд като организаторите осигуриха транспорта до малко и уютно ресторантче. Следобед доклад за експедицията в Камерун изнесе Ондра Седлачек. Лекцията беше страшно интересна с богат снимков материал, придружена с фолклорна камерунска музика и автентични предмети. На мен най - много ми харесаха снимките на които се виждаше как тези момчета търсеха и ловяха кили рибки нагазили във водата. В този момент им завиждах много...На изложбата участваха риби от F1 на уловените от тях Epiplatys infrafasciatus rathkei.
А за вечерта беше предвидено връчването на наградите. Проведе се на борда на кораб който ни разхождаше по Вълтава. Беше много мило тържество! Най - много награди събра Иво Рудички. По едно време хората даже започнаха да се шегуват, че корабът се е наклонил към неговата страна заради наградите събрани на масата му. По време на тържеството бях на една маса с Ярослав Кадлец, бащата на Ондра - Вацлав Седлачек, самия Ондра и жена му Дениса, както и неразделните Павел Берунски и Ладислав Фиала. След връчването на наградите тържеството продължи с вечеря - шведска маса с около 40 вида ястия, и завърши с бира, шампанско и смях на горната палуба на кораба.
И ето, денят в който изложбата окончателно трябваше да приключи, дойде. Но за някои хора, включително и за мен, това е може би най - вълнуващият ден, денят на разпродажбата. В неделя сутринта отидох рано в Ботаническата градина защото знаех, че ще има много работа. В 8 часа бях там, а търгът трябваше да започне в 10:00. Сега трябваше да се уловят всички риби от аквариумите, да се пакетират и отнесат в залата за аукциона. Имаше няколко работещи човека, но темпото беше незадоволително. Включих се, разбира се. И не само аз!
Ловенето и опаковането на рибите преди търга
Гостите които пристигаха по единично или на групи участваха с удоволствие. Но забелязах един неприятен факт - в пликовете не слагаха кислород. Разпитах насам - натам, оказа се, че кислород няма да има. Ами сега?! Как да наддавам на търга и да купувам риби, които ще пътуват с автобус повече от 24 часа до България?! Нищо не можех да направя! Казах си "Ще рискувам".
Малко преди да започне търга, напрежението е огромно
Самият търг е страшно вълнуващо преживяване. Всеки си беше отбелязъл в собствения списък какво го интересува. Начална цена за чифт - 90 крони, за "breeding group" - 150 крони, минимална стъпка за наддаване - 15 крони. Включих се чак в трета група - групата в която съдийствахме с Ондра. Успях да се преборя за всичко което трябваше да купя, вкючително и за победителя в класа. От някъде ме гледаха с усмивка, от другаде леко намръщено, но това е положението. Понякога ръката ми стоеше непрекъснато вдигната докато водещият търга не ме обяви за победител, друг път се включвах в последния момент, изпробвах различни варианти. И това даде резултат. На ред за продажба дойде един чифт Callopanchax occidentalis "Kabak". Трябваше да го имам на всяка цена! Щях да играя до край! Вдигнах ръка още преди водещият да е завършил с обявлението. Последваха няколко критични погледа от страни и...никой не мдигна ръка. Гледах и не можех да повярвам! Успях да купя този прекрасен чифт, който в момента е най - ценният в колекцията ми от кили рибки, на минимална цена. А това е една от най - редките и най - красиви локални форми на вида, да не говорим, че самият вид е доста рядък. На два пъти, така да се каже, се "размекнах". Първият път беше за чифт Fundulopanchax puerzli "Ndokoma CSK 95/26". Вече бях взел един чифт от същия вид и се канех да прибера и втория. За съжаление приятелят ми Маркус Пирибауер също искаше този чифт. Казах си: "Остави му го, ти вече имаш един чифт, нека и той да има", и спрях да наддавам. Вторият път беше за чифт Scriptaphyosemion schmitti "Juarzon". Много рядка и красива рибка! За мое нещастие Петр Хорачек също се включи в търга. Стана ми мъчно като си помислих, че ще трябва да натъжа възрастният си приятел. А и това беше единственото му включване в наддаването. Оттеглих се. Животът е пред мен и все някога ще имам и този вид.
Най - интересно наддаване се получи за последния плик с риби на търга - Micromoema xiphophora "Isla Ration RPB 92/22". Отначало Маркус водеше ожесточена битка с един французин, който се отказа на 480 крони. Малко преди водещият да обяви Маркус за победител вдигнах ръка. Цената растеше стремглаво на горе и надхвърли 630 крони. Тогава за миг се сетих, че няма кислород и...Маркус спечели, 675 крони. Последваха бурни аплодисменти в залата, включително и от моя страна!
Търгът приключи и всички се разотиваха. Взех си отново довиждане с Бернд Швабе. Имах все още доста време до автобуса и се заприказвах с чешките си приятели. Отново ми предложиха да обядваме заедно и се смяха искрено като им споменах за намерението си да взема всички купени от мен риби в ресторанта. Доверих се на думите им, че няма кой да ми ги открадне и отидохме да обядваме. На обяда организаторите изглеждаха щастливи и освободени от напрежението. След като се нахранихме се върнахме в Ботаническата градина и наистина, всички риби си бяха там, където ги бях оставил. Опаковах харацините за Димитър Пенев и коридорасите за Ивайло Ганев, пооправих някои от пликовете като се молех горещо рибите да оцелеят по време на дългия път до България. Хладилната чанта с която бях дошъл не можа да събере всички пликове и се наложи да взема една голяма стиропорна кутия с капак. В такива кутии обикновено рибите пътуват в самолетите. Сега вече за всичко имаше място. Последва кратко сбогуване с чешките ми приятели и размяна на визитни картички и имейл адреси.
Надвечер, когато се качвах на автобуса за България, ми стана малко тъжно. Връщах се в добре познатата балканска джунгла, където в бирата слагат спирт, а пешеходецът е едва ли не вреден за движението елемент. А шофьорите на автобуса, облечени с къси панталони, потници и джапанки, спомогнаха много за по - бързото ми адаптиране към действителността. Още с тръгването зазвуча някаква, може би модерна за момента, ултрачалга. Но изпълнен с безкрайно много впечатления и зареден с нов ентусиазъм продължавах да осмислям изложбата и всичко случило се около нея. Може би не е чак толкова трудно за организиране?!
И накрая искам да покажа още две снимки. Те отново са от същата ботаническа градина. Само ще кажа, че езерцето е на закрито. На живо е много по - хубаво!
Това е от единия край, а следващата снимка е направена там, където в дъното се на предишната се вижда свободно от плаващи растения свободна водна повърхност.
Дано да ви е харесало!
killiman
"Не е важно колко приказваш, важно е какво правиш!"
|
Кили изложбата в Прага
