|
Говорим си за цихлиди, показатели на водата, начин на хранене, обаче рядко си представяме откъде идват рибките ни в действителност. Реших, че може да ви е интересно да видите откъде идват моите и защо са толкова красиви, умни и интересни. 
Великите езера на Източна Африка
Както всички знаем, на Земята има огромен брой езера. Много често те не са сами, а на големи групи. Въпреки това в повечето случаи това са струпвания на малки езера. Езерните “комплекси”, които се състоят от големи водоеми, не са чак толкова много. И само две езерни групи са получили правото да се наричат “Велики езера”: Великите езера на Северна Америка и Великите езера на Източна Африка. Общата площ на източноафриканските езера е повече от 170 хил. кв. км. (за сравнение площта на Република България е 111 хил. кв. км.). Големите езера от източноафриканското плато и най-вече Малави, Танганайка и Виктория заслужават особено внимание, защото могат да се приемат за “център на тежестта” на разпространението на семейство цихлиди на Земята. Никъде другаде няма такова богатство от родове и видове цихлиди, както там, никъде няма такова изобилие на подвидове и цветни разновидности, всички със своето конкретно приспособяване към определени екологични области и специфично хранене. И трите езера дължат съществуването си на тектоничните сили, които някога разцепили източноафриканското плато на многочислени дълбоки падини, като в същото време образували по бреговете струпвания на могъщи действащи и вече изгаснали вулкани.
Най-голямо по площ е езерото Виктория. То е на трето място сред всички езера в света (след Каспийско море и Горното езеро в Севрена Амеркиа) и на второ – сред сладководните езера. Другите две интересни и големи езера, Танганайка и Малави (Нияса), заемат по този показател съответно 7-мо и 9-то място сред всички езера, а ако броим само сладководните, местата са 5-то и 7-мо. Останалите езера от групата са по-малки – Алберт, Едуарт, Киву и др. Повечето от тях са се образували на дъното на разломни падини, които са започнали да се пълнят с вода практически още от възникването си. Сред тях има големи и малки, дълбоки и плитки, сладководни и солени. Но почти всички те имат характерна издължена форма, която се определя от очертанията на самите разломи. Великите Африкански езера имат различна възраст. Сред тях има и “старци”, образувани преди милиони години, има и “младежи”, чиято възраст възлиза “само” на няколко хилядолетия.
Езерата Малави и Танганайка са строго изолирани, повечето от малобройните им притоци и оттоци нямат връзка с големи речни системи. Езерата получават водата си изключително за сметка на силни валежи по време на дъждовния период. По това време от тях изтича определено количество вода, но не се получава обмен на водата. Всъщност такъв едва ли е имало някога от времето на образуването на тези дълбоки езера досега – точно заради това водата им е толкова твърда и алкална. От това, естествено, можем да си направим изводи за това, че рибите, обитаващи тези езера, се нуждаят от съответните условия.
Като разнообразие на видовете трябва да отличим Малави, на второ място е Виктория, а след това – Танганайка
Местообитанието на повечето цихлиди са крайбрежните зони и скалисити носове. Подводният ландшафт на езерата е доста разнообразен. Срещат се плоски скали с пясъчен грунд, на места и с подводни растения, има и зони с гранит, чакълести грундове, образувани от мощни “каменопади” и обломки от скали. Към всичко това можем да прибавим многочислените каменисти острови, които си имат свои собствени специфични видове цихлиди. Много видове предпочитат райони, обрасли с водорасли и водни растения. Повечето от езерните цихлиди имат свойството да развиват и създават в различните екологични ниши нови вариации и форми. Голяма част от цихлидите във Великите езера на Източна Африка са ендимични, т. е. видове, които не се срещат никъде другаде. Тази особеност, както и огромното разнообразие, са възникнали поради два основни фактора – древността на езерата и тяхната изолираност.
|
Великите езера (разказче с картинки)