|
Във форума стана дума за хибриди и изкуствени цветни разновидности. Ето нещо в тая връзка – за “папагалите”, най-фрапиращите хибриди, които могат да се видят и в България.
Автор на статията е д-р Рон Колеман, асистент по билогогия в Kалифорнийския университет в Сакраменто и преподавател по ихтиология в същия. Пускам статията без мой личен коментар, защото мнението ми съвпада до последната дума с това на автора. Приятно четене и чакам коментари – темата е интересна и спорна.
Риба-папагал – що е то?
В последно време получавам доста въпроси за “папагалите”, затова реших да напиша тази статия с отговори на някои от основните въпроси за тези риби и да представя възгледите си за тях и за това как те се отразяват на акваристиката.
Какво е “папагал”?
Има два вида цихлиди, наричани “папагал”. Hoplarchus psittacus е оригиналната цихлида-папагал. Това е голяма зелена цихлида, произхождаща от каналите на реките Амазонка и Ориноко в Южна Америка. Едрите мъжки могат да пораснат доста над 30 см на дължина. Тази риба е получила името си заради голямата си уста, която прилича на папагалска човка. Видът е много рядък сред акваристите и е развъждан успешно едва няколко пъти.
Другият вид цихлида-папагал е твърде разпространена в зоомагазините. Когато тези рибки се появиха за пръв път преди няколко години, цветът им беше оранжев. Сега вече съм ги виждал в цветове в цялата гама от оранжево до пурпурночервено. Нататък ще наричам тази риба цихлида-папагал или само “папагал”. [Забележка: Наскоро видях в няколко зоомагазина тази риба, обозначена като Holarchus psittacus – това е абсолютно и напълно погрешно.]
“Папагалът” е създаден от човека хибрид. Точният му произход не е известен, но по всяка вероятност е кръстоска между южноамериканска цихлида, вероятно северум (Heros severus) и централноамериканска - Amphilophus citrinellus или червен дявол (Amphilophus labiatus).
Какво е научното име на цихлидата-папагал?
Поради факта, че “папагалът” е създаден от човека хибрид, той нито има, нито пък някога ще има научно име.
Какво е естественото местообитение на тази риба?
По същата причина - това е създадена от човека риба – тя си няма естествено местообитание. Въпреки това като имаме предвид изискванията на “родителите”, “папагалите” би трябвало да се чувстват добре във вода с неутрално pH – така или иначе те не са особено придирчиви нито към параметрите на водата, нито пък към храната.
Колко големи стават?
Цихлидите-папагали могат да пораснат до около 20 см на дължина и могат да преживеят няколко години.
Разбират ли се с другите цихлиди?
Това винаги е труден въпрос. Никога не съм ги отглеждал, но предполагам, че малката им уста и кръгло тяло ще ги поставят в доста неизгодна ситуация в сравнение с голяма възрастна централно американска цихлида. Именно формата на тялото им е онова, което най-много обижда ентусиастите - любители на цихлиди. Това е риба, която не би могла да оцелее дори за малко в дивата природа.
Цветове
Както вече споменах, “папагалите” могат да са с различни цветове. В последно време много хора забелязват, че техните “папагали” променят цвете си с времето. Това не е изненада, ако се има предвид, че и двата вида, от които произлизат “папагалите”, правят това и то в много голяма степен.
Размножаване
“Папагалите” правят опити да се размножават в аквариум. Някои двойки го правят много често (на всеки няколко седмици). Двойката започва да се ухажва, разчиства си място за “гнездо” и после хвърля там хайвер. В повечето случаи яйцата не се излюпват. Родителите продължават да се грижат за тях няколко дни - докато яйцата се покрият с плесен, след което ги изяждат.
Интересното е, че напоследък все повече хора твърдят, че техните “папагали” са се размножили успешно.
Поведение
Хората казват, че това, с което тези рибки ги привличат, е непрекъснатото им движение из аквариума.
Етичната страна на въпроса
Говорил съм със собствениците на много зоомагазини за тези риби и всички те неизбежно ми отговарят едно и също: “папагалите” се продават добре (и то на висока цена) и затова магазините не могат да си позволят да не ги продават. Това е силен аргумент, особено при положение, че много от зоомагазините са на ръба на съществуването.
Въпреки това мисля, че не е етично зоомагазините да продават тези риби, без да информират потенциалните купувачи, че това не е истинска цихлида и че най-вероятно няма да може да се размножава успешно. Получавал съм множество писма по електронната поща от хора, които са дълбоко натъжени от това да гледат рибките си да се опитват отново и отново без успех.
Нещата, които трябва да имаме предвид
Лично аз съм противник на създаването на хибриди. Има над 2300 вида цихлиди и мисля, че това е повече от достатъчно разнообразие за всеки да намери онова, което би го задоволило. Зоомагазините могат да поддържат само определен брой видове и мястото, отделено за “папагалите”, е място, от което е лишен някой друг, далеч по-интересен вид.
Една риба е нещо много повече от красиво оцветено тяло, плуващо във водата. Цихлидите (а и другите риби) са това, което са, защото при тях никога не е спирал процесът на естествена селекция, който ги е направил наистина разкошни създания, прекрасно адаптирани към света, в който живеят.
Цветът и формата на дивата цихлида са такива по много причини и разбирането на тези причини и на начина на живот на рибите в естествената им среда увеличава многократно удоволствието от гледането им в аквариум. Ние имаме голям късмет, защото е възможно да създадем в аквариума среда, която е невероятно близо до условията, с които се сблъскват цихлидите в дивата природа и заради това можем да станем свидетели на голяма част от естественото им поведение, включително ухажване, съперничество и размножаване.
Аз съм твърдо против избирателната селекция на цихлиди с цел създаване на “подобрени” цветове или нови цветни разновидности. Ако погледате как цихлидите използват цветовете си, за да комуникират помежду си и си обменят съобщения за ухажване, родителство, агресия или териториални претенции, ще разберете, че да им отнемем тази способност означава да ги направим напълно неми и неспособни да общуват.
Призовавам ви да се радвате на рибите си като на невероятно сложни и комплексни живи организми, на които можем да се наслаждаваме, от които можем да се учим и които могат да ни очароват срещу скромна цена - да са щастливи и здрави в нашия аквариум.
Заключение
Ако обмисляте дали да не си вземете “папагали”, но все още не сте го направили, препоръчвам ви да помислите дали да не ги смените с истинска цихлида. Можете да пробвате с Cichlasoma Nigrofasciatum. Помислете за цихлиди от африканските езера (Малави, Танганайка, Виктория). Апистограмите също са много интересни. Цихлидите от о-в Мадагаскар стават все по-достъпни. Някои от цихлидите от реките на Западна Африка са ненадминати с очарователното си поведение... толкова много цихлиди, толкова малко време.
|
За хибридите или риба-папагал - що е то?
