|
Можем ли да повлияем върху опазването на естествените биотопи?
Замисляли ли сте се някога откъде идват рибките, които обитават аквариума ви? Аквариумните рибки всъщност произхождат от почти всяко ъгълче на света. Всяка риба обитава свой собствен биотоп. Тези биотопи варират от езера до реки и потоци, а понякога дори и локви. Точно тези биотопи са решаващи за това рибките, които гледаме, да продължат да съществуват в естествената си среда.
По света има голямо разнообразие от биотопи, като голяма част са в страни от третия свят. Тези страни полагат почти незначителни грижи за местообитанията на рибите. Дори у нас, в България, това е така, макар че самите ние не се причисляваме към страните от третия свят. Може би най-големият унищожител на местни видове са язовирите. След пускането им в експлоатация практически престава да съществува речния биотоп в обширни райони и локалните речни видове изчезват, за да отстъпят място на други. Има дори случаи на окончателно изчезване на видове в следствие на строеж на язовири – не у нас, разбира се.
Естествено, това не е единственият проблем, който причинява намаляването на рибните популации в България. Някои от останалите причини за измиране са замърсяването на водата, въвеждане на неендимични видове (напр. американската пъстърва), които или се хранят с местните, или ги конкурират успешно и накрая изсичането на горите.
Въпреки всичко тези проблеми са далеч по-често срещани и по-тежки в страните от третия свят. Масираното изсичане на дъждовните гори в Южна Америка причинява ерозия на почвата, като голяма част от нея, както и от това, което тя съдържа, се “смива” в реки, които някога са били кристално чисти. Това е причина за измирането на много видове риби, които предпочитат девственочисти и богати на кислород води.
Най-фрапиращият случай на масово измиране в следствие на замърсяване е езерото Виктория. Въпреки че има и други фактори, отговорни за унищожението на най-малко 100 вида в езерото, най-голям принос за това има масовото използване и последващо изтичане на торове във водата и замърсяването и с индустриални отпадъчни води от заводите нагоре по течението на реката. Това причинява взривообразно цъфтене на водорасли, които се разпространяват в толкова обширно и дълбоко петно, че се виждат дори от космоса. Дори по-сериозно последствие от замърсяването е почти пълната липса на кислород в по-дълбоките части на езерото.
Въвеждането на неендимични видове почти е изтребило местните видове риба на о-в Мадагаскар. Един от най-опасните и ненаситни видове, които са пуснати на свобода там, не може да бъде спрян дори от липсата на вода. Представете си риба, която яде всичко, попаднало пред погледа и, израства до повече от 60 см дължина и може да пълзи с километри през суха земя. Както сигурно ще се сетите, това чудо не е нещо, което може лесно да бъде премахнато, след като веднъж е пуснато на свобода.
Друг трагичен пример е езерото Малави. Там причините са по-различни – интензивен риболов, който значително се увеличи през последните години в следствие на демографския взрив, изразяващ се в скокообразно увеличение на населението по бреговете на езерото и по-специално в Малави, държава, намираща се на западния му бряг. Огромен брой хора разчитат на езерото за прехраната си, а освен нея го ползват за транспорт, източник на питейна вода и какво ли не още. Това до такава степен изтощава ресурсите на езерото, че огромен брой ендимични видове са на изчезване.
Една от най-успешните образователни програми, опитващи се да променят хода на събитията в района на езерото Виктория, се състои в строеж и оборудване на аквариуми в градовете около езерото и организиране на туристически посещения там с цел да се покаже на хората красотата на рибите, които обитават езерото. Друга цел на програмата е да се генерира печалба чрез износ на живи риби от езерото дотолкова, доколкото това не вреди на популацията.
Можем ли ние, акваристите, да повлияем по някакъв начин на тези процеси, протичащи толкова далеч от нас? Можем ли по някакъв начин да променим отношението на местните хора към естествените биотопи на рибите? Лично за мен отговорът е по-скоро отрицателен, което обаче не значи, че трябва да спрем да се опитваме.
В страните с развита пазарна икономика и по-висок стандарт на живот връзката е повече от очевидна – чрез купуване на уловени направо от дивата природа риби акваристите подпомагат почти директно населението в района на естественото местообитание на рибата, която купуват. Износът на риби с тази цел е по-малкото зло в сравнение с промишления риболов.
Лошото е само едно – у нас и при най-доброто си желание да помогнем чрез купуване на диви видове, нямаме тази възможност, защото достъпът ни до такива е силно ограничен. За да се промени това, трябва да има достатъчно големи и добре печелещи от акваристика търговци-вносители – това е пътят за развитие и това е единственият начин и ние да можем да дадем своя принос за опазване на естествените биотопи на рибките, на които ежедневно се радваме.
Автор - моя милост.
|
Опазване на естествените биотопи
