Ще пропусна да се обидя на обвиненията ти в жестокост - мисля, че не си даваш ясна сметка какво точно искаш да кажеш с тях.

Гледането на рибки е компромис. Поначало то вреди на естествената среда - изнасянето на рибки от Малави примерно е добило застрашителни размери. В Австралия много от видовете например са забранени за внос, има тенденции нещо такова да стане и в САЩ. Но всеки от нас, включително и ти, е направил вече този компромис за себе си. Разглеждането на нещата от гледна точка на цялата екосистема, а не от гледна точка на отделната рибка - това си пропуснала.
Да погледнем обаче отделната рибка. Затварянето на ЧОВЕК зад стъкло би било жестоко. Проявяваш учудваща склонност да прилагаш тези антропоморфни разсъждения, като ги пренасяш директно върху рибките, за които те са неприложими. когато на същите тези рибки им се осигурят условия, максимално близки до естествените, те се държат точно както и в естествената си среда, тоест няма никакви индикации, че страдат по какъвто и да било начин. Нещо повече - те са по-здрави и живеят средно 3-4 пъти по-дълго, отколкото на свобода. Това ли наричаш жестокост?
Колкото до купуването на нова рибка, това е въпрос на отношение. На мен ми е мъчно и криво всеки път, когато ми умре рибка, затова се старая това да се случва колкото може по-рядко. Но и това е компромис, който всеки акварист трябва да приеме за себе си - няма такъв хобист, който никога да не е губил рибка. Няма и такъв, който да може да се закълне, че никога повече няма да загуби. За съжаление така стоят нещата - същото основно качество на рибките, което толкова ни радва (а именно факта, че са живи с всички произтичащи от това последствия), също така и ни натъжава, защото всичко живо рано или късно умира.
Стигнахме и до "естествното" и "изкуствено" размножаване. Така. За какво според теб се е развил механизмът за отглеждане на потомството в устата на майката? Аз ще ти кажа - за да се повиши процентът на оцеляемост на поколението. Като отделям яйцата, аз само продължавам този така естествен процес, като действам в същата посока. Рибката се размножава по естествен път - снасянето на яйцата, поемането им в устата, оплождането няма как да бъдат заменени на този етап. Та питам те кое е неестественото в тази ситуация? Ще кажеш, че е неестествено, защото в диво състояние рибките се размножават по различен начин. Е, да, ама ако си позволя да дам антропоморфен пример, както правиш ти, ще ти отговоря, че и хората би трябвало да умират възпален апендикс или от едра шарка, защото нито хирургията, нито пък имунизацията са следтвие на естествени процеси. Разбираш ли колко порочна е тази линия на разсъждение?

Най-после стигнах и до същността на въпроса ти, а именно защо смятам, че отглеждането на бебетата в инкубатор е по-добър способ, отколкото оставянето на майката "сама да свърши работата". Писах вече на x-fan, така че тук ще цитирам отговора си до него. Не е съвсем изчерпателен, но и без това вече написах твърде много:

...Тъй, сега за инкубаторите. Според мен не си прав за унаследяването. Нещата не стават по този начин - за да се наследи промяната на даден белег, тя трябва да е залегнала в гените, т. е. да е следствие на мутация. Нищо друго не може да се унаследява - например един кокер-шпаньол с отрязана опашка няма да има поколение без опашки. Трябва да правим разлика между наследствени и придобити белези. Неумението да се отгледа потомството е придобит такъв - възникнал е след оплождането на яйцето и няма как да е друго. Затова той няма да се предаде на следващото поколение или казано с други думи следващите поколения излюпени в инкубатор рибки няма да са по-неумели по отношение на отглеждане на собственото си потомство, отколкото първото поколение. Струва ми се, че смесваш този проблем с един друг, който наистина е много сериозен - израждането в следствие на кръвосмешения и липса на "свежа кръв". Но по този въпрос без внос на рибки няма какво да направим, независимо дали отглеждаме рибките в инкубатор или не.
Основният аргумент в полза на изкуственото отглеждане на поколението е удължаването на живота на майката - отглеждането на рибките в устата изисква от нея да изцеди твърде много от силите си и в края на периода тя обикновено е доста слаба. Тук може би може да се опонира, че в природата става така и затова едва ли има скъсяване на живота, но в природата сьомгата умира, след като даде поколение. Не е нужно и в аквариума да става така.
И пак ще се върна на агресията - ако имаш видов аквариум с голяма група женски, е възможно при връщане на майката да избегнеш смъртния случай. Но е много трудно да осигуриш такива условия. Аз например имам само един голям аквариум и един малък за инкубатора. Това трябва ли да ми пречи да развъждам рибки? Не го правя за пари - последният път дадох на Ники (не този от форума, а онзи с цихлидите) 50-тина Labidochromis sp. Hongi island - вид, който само аз в България до момента съм размножил (не защото съм направил нещо кой знае какво, а защото само аз го имам ), за 1,5 лв., което е подигравка, особено ако ти кажа колко съм му платил за родителите (той ги внесе). Още 15-тина рибета от същия вид дадох на друг приятел за отглеждане, за да не загубим вида - всичко се случва. Както и да е, това е съвсем отделна тема.
Нека се върна на твоите съображения. Не е нужно рибката да си спомня как се отглеждат малките - това е генетично заложен инстинкт и рибката няма нужда да го научава. Всъщност това е вярно само донякъде - уменията ги има на наследствено ниво, но не се активизират при първите люпила, ако рибката е отгледана изкуствено. Трябват няколко, за да стане това.
Уф, имам и още аргументи по темата, но стига засега, че ми се изписа писалото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите