Боби незнам ти какви точно видове малвийци гледаш, не съм се интересувал и в що за аквариум ги гледаш, може ако е нещо наистина огромно да не са чак толкова агресивни за колкото аз ги имам. Макар че колкото и да е огромен аквариума винаги съществува това "идеално" място за което всички се натискат и всички се бият.
Разбира се понятието малавийци е твърде общо и обхващащо доста, според мен ( незнам какво пише по дебелите книги, аз слушам Стаса какво ми казва ) , видове така че неможем да говорим за малавийци като цяло. Ще ти кажа аз какво гледах и какво аз забелязах. Значи 120 литров аквариум ( грубо 120 литров ) 80х40х40 в който гледах 8 ауратуса. Два мъжки и 6 женски. Та тия ми ти синковци, които наистина са едни от най коравите рибета които съм гледал , изяждаха хелерче на възраст около 4 месеца за около 40 секунди, времето нарастваше с около 30-тина секунди до минута, когато не бяха гладни. Първо една от женските го захапваше за опашката за да го обездвижи до някъде, веднага други две го лишаваха от очите му докато другите се грижеха да остане без вътрешности. Нарочно съм си правил опити, въдех хелери, гупи молинезии, скаларии и всякаква друга гад със стотици да не кажа хиляди, и аквариума с ауратусите беше нещо като ускорената процедура на концлагерите. Това по отношение на халерчетата. С гупите нещата стояха далеч по друг начин, убиваха ги само с един удар, но и гупите все пак са далеч по дребнички, със скаларии не съм се пробвал бяха ми далеч по скъпи пък и ги изкупуваха на далеч по добра цена от гупите и хелерите за да си правя експерименти точно с тях.
Видях че се опитваш да въдиш малавийци по един леко странен според мен начин, тука във Варна имахме подобен случай . Един мой немога да го нарека даже и познат Вичев си правеше подобни опити , не го знам с какви точно инкубатори, какво точно е правил и как го е правил не го знам, сигурен съм ,че методите ти са далеч по прудуктивни от неговите, все пак той за период от около 6 месеца може би не успя да изкара нищо и реши да подари чифта си на един от най - добрите ми приятели. Няма да те занимавам с начина на хранене и отглеждане на рибетата от страна на приятелят ми за да не го излагам тука и да му се присмиват после, че това вече не се правело така от хиляди милиони години насам и че едва ли не е убил и унищожил питомците си. Така след около 1 месец Даниел вече имаше люпило от около 40 малки ауратусчета износени от майка им, които му донесоха скромната сума от близо 100 лева във време когато една добра заплата стигаше понякога до 200. След около 3-4 месеца аз се сдобих с гореспоменатите 8 бройки ауратуси, който гледах по подобен напълно абсурден и неправилен начин като Даниел. Горките животни, мъжките станаха катранено черни с ослепително синьо сиво бляла ивица, а женските задминаваха по цвят жълтото във всичките му нюанси и докато достигнат полова зрялост бяха станали едва едва 12-13 самтиметра, горките мъничета. Нямах време да губя и да се занимавам с инкубатори и просто си ги отделях в малки аквариумчета по възможно най варварския и направилен начин съобразно опита който вече бях получил заедно с Даниел, когато хвърлеха. Е разбира се това се е отразявало на рибетата по възможно най гадния начин никога не успях да достигна рекордите на Даниел да вадя по 60 - 70 рибета от една майка, но при моите 6 женски и 40-50 ми бяха достатъчни. И единствения резултати от горе описаните ми пълни провали, вследствие на така ненужния ми натрупан опит бяха, че когато Даниел започна да се занимава с други видове, а аз влюбен в начина по който ауратусите съжителстваха с хелерчетата и гупита в целите 40 секунди продължих по най- неправилния начин, според най-големите експерти пишещи в книги достатъчно дебели за да се контузи слон ако случайно ги изтървеш на крака му, а не да вземам предвид мижавия и напълно ненужен опит на разни олигофрени ( визирам себе си, без да целя да обидя никой друг ) пишещи по разни незаслужаващи внимание форумченца с единствена цел да заблудят всеки решил да се занимава с риби акварист, да не си играе да им осигурява необходимите усливия за живот, а да си ги гледа в криогенни вани и да си ги клонира когато му скимне, защото естественото размножаване е вече тааааакаааааааава отживелица в акваристиката, че всеки дръзнал да го стимулира трябва да бъде удавен в собствения му аквариум, беше че наводних пазара във Варна с ауратуси, и от една от най търсените и скъпо продавани рибки се превърна в нещо което всеки гледаше да наблюдава единствено в магазините за акваристика. И то защо? Ами защото за да я пласират продавачите убеждаваха клиентите си че при "правилно" хранене тези рибки са не по опасни за другите им сладководни домашни любимци от обикновената главова въшка. "Правилното" хранене се изразяваше в това да си купят въпросните клиенти де що суха храна има по щанда и да си я комбинират по собствен вкус. И о чудо на чудесата наистина след има няма две седмици ауратусите преставаха да закачат другите рибета, е да все пак те не са цихлозома нигрофасциатум че да изядат и гъбата на филтъра и всеки по заплашително изглеждащ грунд ( по- известен едно време като дънен пасък, но каква отживелица, кой ли използва вече думата пясък, само напълно неопитни олигофрени като мен).
О колко кратко постче се получи пак, е тогава ще спестя напълно нанужния ми опит за погрешно смятания за тотален убиец Псевдотрофеус Ломбардой, тази овчица сред африканските цихлиди, този мил и нежен вид, който завираше с непордажаема любов и внимание всичките ми 8 ауратуса в кучи гъз, а когато ги изкараше през кучешката уста си търсеше ново куче в чийто задник да ги завре. А какво прави ломбардой при ауратусите ми ли, ами това е единствения път когато пренебрагнах смешните и олигофренско малоумни съветите базирани на смешния опит един от най-добрите акваристи в цяла Варна, работил за варненския аквариум , в дните когато хелерите им там не приличаха по телосложение на лорикария, и се посъветвах с компетентните писания на разни специалисти по интернет и дебелите книги. Е да ауратисте ми успяха да пречукат женската му, с немалка помощ от милия и любящ мъжки който явно се нервеше от присъствието на ауратусите и си го изкарваше по най милия и внимателен начин дори и на собствената си женска. Какъв по сигурен показател за миролюбивия му нрав от това единствените що годе ставащи за плуване комплект перки в аквариума да са неговите собствени.
В заключение ще призная , не съм опитвал да слагам неонки при ауратусите, стори ми се глупаво ( ма нали съм си олигофрен ) да пренебрагвам опита ми с другите рибки и да слагам риба която струва 1,50- 2 лева само за да видя по какъв начин ауратусите ми ще развият ловните си навици за да хванат този малко по бърз и маневрен вид. Е да ако си вземеш малки ауратусчета, и що годе добре развити неони горе долу на размера на ауратусите , докато не почната да хвърлят ауратусите може би ще има един два оцелели неона.
Предполагам няма да послушаш граничещият ми с безумие съвет : Остави си рибите на мира, това че им вадиш хайвера незнам точно колко след като са хвърлили е може би един от най стресиращите фактори за всяка риба. Тръгни сега да ме убеждаваш колко се изтощава женската и как почти никакви рибки не се излюпват и как си гълта хайвера ( горката природа милиарди години еволюция в така погрешна посока, тц тц тц, но вече може да си отдъхе споконо, ние сме насреща, ще и обясним как да си прави инкубаторчета с по 4 5 хиляди филъра, всеки отдговарящ за дадено зрънце, за какъв беееп и са течения, родители да махат с перки, майки да пазят хайвера си в устата ( осигурявайки по този така вехт и отречен вече начин точния химичен състав на водата нужен за парилното развитие на хайвера), глупости, отживелици разни, я в инкубатура ), ще си го гълта и аз ще си го гълтам ако знам че веднага щом се сдобия с най ценното нещо в живота ми, с това за което живея някой ще ми го отнеме и ще преживея най големия ужас в живота си когато ме изкарат от средата поддържаща ме жив.
Чувал си за кучето на Павлов, престави си сега реакцията на риба която е свързала хвърлянето на хайвер с вадене навън от аквариума, ровичкане из устата и докато не падне и последното зрънце хайвер, след което връщане в аквариума където тя изглежда що годе добре и мъжкия си мисли " Охо мадамата си няма гуша значи аз съм на ход" и когато въпросната мадама няма какво да хвърли защото току що всичко дето е хвърлила и е било отнето се получава сценка от сорта на "Ела че ми трябваш, надута студенокръвна пуйко, аз се гърча тука да те впечатля пък ти ми бягаш само". И аз да съм женска риба и аз ще реагирам с едно " Мгъл, хайвер ли какъв хайвер, нямам никакъв хайвер, хайде сега остави тоя кеп настрана, че ме чака тежък бой от благоверния".
Осъзнавам получи се писание бъкащо от правописни, стилистични и всякакъв друг вид грешки, отдавна следя какво се пише тука и рекох да си наваксам за месеците мълчание. Айде и не забравяйте че единственото признание което един акварист може да получи за старанието си е е любимците му да се размножат успешно, ако неможе да постигне резултата грешката е единствено и само негова, а не на тези които предлагат възможни решения. Два еднакви аквариума няма както и двама мислещи еднакво акваристи, всеки си има своите теории базирани на опита натрупан с годините, а не се осланя само на неща казани или написани в Том 45 ( 3 289 345 страници с цветни картинки ) от Голямосветило Вобластанаакаваристиката ( надявам се поне, иначе всички сте едини големи преписвачи, които сляпо следват Голямотосветило и допускат същите грешки като него ).

Всяка привързаност е тежест и мъка, а съзнанието се мята в мрежите...