Много обичам сомчета!

Ама тези сомчета - малките (най-обикновените), може би ги харесвам и са ми слабост, защото съм ги развъждала. А може би и защото за първи път толкова дълго живее някоя риба в моите "домашни условия" - женската сомка, която е майка на другите 9-10 сома в аквариумите ми е на повече от 6-7 години! И аз самата вече му изгубих края, не мога точно да се сетя, но е поне на 6 - а това е доста добра възраст. Вече е доста дърта (усещам го). Като си поема въздух от повърхността не се изстрелва за кратко като младите сомове, а стига бавно и тромаво до горе и после започва със всички сили да "пробива" повърхността. Трябва да го видите - не мога да го опиша. Освен това нощем я чувам постоянно, как си бълбука на повърхността, а пък сутрин като нахраня рибите си - тя яде от повърхността, почти от ръката ми (като човек е).
А също и я галя, не се стряска изобщо. Тромава сомка, винаги пълна с яйца, винаги готова да даде ново поколение... абе изобщо много готина!
Със сигурност ще ми липсва, когато някой ден умре (то е неизбежно). Но дотогава

Поздрави!