Да ти кажа честно, винаги съм си мечтал за свят в който като кажеш на някого, че го обичаш и той си сваля гащите. Боже как ти завиждам, че ти живееш в такъв свят!
Сега за притчата. Толкова е поучителна, че чак не схванах поуката! Обаче кой съм аз, та да схващам поуките от откровенията на живия учител - блажени учениците му!
Ето ти и едно послание от мен, което естествено ще бъде пуснато в тоалетната още преди да бъде изчетено. Знаеш ли в кой момент от развитието на човеците, еволюцията теква в обратна посока? Когато решиш, че си намерил извор от който да пиеш жива вода. Когато решиш, че си намерил. В такъв момент няма начин да изпитваш алергия към религиите, защото сам ти си създал нова религия. Колкото и с насмешка да гледаш към онова за което говорят религиите, ти не успяваш да говориш по различен начин. Защото си всичко на всичко просто ученик на собствената си вяра. Красива история, защото по принцип човек може да си изобрети невероятни неща в които да вярва. За да е истински красива една сага обаче, в нея трябва да има и някаква тъга. Тъжното при вас вярващите е, че не успявате да застанете честно пред огледалото на собствената си интелектуална съвест. Тъжното е, че нямате нито един неизискващ обосноваване аргумент, който да подкрепи вярването ви. Няма твърд на която да се закрепи схващане за устроението и смисъла на Всемира, такава, че да устои на бурите на интелектуалната критика. Онзи последен аргумент, който ще заличи въпросите и ще посее на тяхно място семето на всепроникващото разбиране остава винаги във вашето утре. Вие всяка нощ си лягате с мисълта, че утрешното внушение което ще получите от абсолютните си учители ще е онова, което ще ви изведе отвъд хоризонта на тъмата. Че утрешната светлина ще ви донесе така нужното душевно озарение. Ако това ви се случи, аз само ще ви съжаля, защото това би означавало, че заблуждението е станало фетиш. Ако това не ви се случи, аз пак ще ви съжаля, защото какво по-тъжно, от един живот изпълнен с напразни очаквания.

Никой