Доброто насторение което си осигуряваме взаимно, поне за момента се дължи на известен разнобой в понятията. Алтернативните енергии и околната среда са занимателна тема за умствена гимнастика, но причастността им към темата за моралните норми е все пак твърде съмнителна. Освен ако не сведем нещата до твърдението, че "всичко се съдържа във всичкото". Ако все още не сме го направили, ще си позволя да оспоря твърдението ти, че моралните норми и прогнозата за времето вървят ръка за ръка що се касае до тяхната непостоянност. В съвременното общество не е морално да се убива. Ето ти една морална норма, която е била валидна приблизително две хиляди години. След Иисус , а и до днес , няма "цивилизована" (многократно изнасилвано понятие) държава, в която убийството да е морален акт. Преди това е имало цивилизации и общества в които убийството е било част от моралната система - днес не. И когато си основал една цивилизация на даден принцип, по никой начин нямаш право да погазваш този принцип. Противното означава, че си дал заявка да промениш системата от вече изградени отношения. Което не казвам, че е лошо, но преди това да бъде сторено трябва да се направи открит призив - да се развее знамето на новите принципи. С което неволно отново стигнах до неразбраната тема с бомбата. Впрочем преди това още едно изречение по темата за морала. Нямам против той да се променя, пък било то и всеки ден. Но дори и за онзи кратък период на съществуването си, този морал трябва да бъде понасян. Трябва да бъде изтърпян, защото малко са пастирите на стадото и моралът е един от тях. Виж ако сме решили да не живеем в стадо, това е друга тема, която неусетно ще ни приближи до любимия ми Ницше и неговото "Там където свършва държавата (в известен смисъл разбирай стадото), там започва човека!"
И така за бомбата - оставам си със свалена ръка. Откровено казано вече се заплетох за какво точни си говорихме. Нека опитаме с още по-простички обяснения, като за мен. В какво точно се опитваш да ме убедиш?
Приключвам с темата за философията и нейните приятелки. Не би било новост за човек влюбен в етимологиите, че философия означава обич към мъдростта. В онези далечни времена когато философията е била създадена като понятие, тя е означавала точно това. Преди нея съвременното познание твърди, че е имало главно митологии и тук-таме малко математика. В по-късни времена философията наплодила доста деца сред които - онтология, метафизика, етика, логика, естетика, история, социология и т.н. Всички те в един момент се почувствали достатъчно значими за да скъсат с родителката си и ето ти ги днес самостоятелни дисциплини, та дори с претенция за бащинство. В светлината на това не звучи никак лишено от смисъл твърдението на мнозина, че философията вече е мъртва. Аз ще се въздържа от подобно разбиране и ще продължа простоватичко да проповядвам, че над частните науки винаги ще стои един общочовешки стремеж към мъдростта, за когото тясната специализация би била смъртоносна. И ако си позволявам да слагам редом до този стремеж математиката и физиката, то е само защото това са двете частни дисциплини, които според скромното ми мнение са достигнали неподозирни висоти в обяснението на всемира. Съвсем наскоро прочетох (нека бъде простено невежеството ми!), че математиката е извела стойност (Алеф)по-голяма от безкрайността!!! Има математическа точка до която ако човешкият разум може да бъде отведен, то там той би имал възможността да постигне абсолютното познание, обгръщайки с взора си безкрайността. Съзнавам, че това е тема с която човешката логика трудно борави, но може би това е пътеката водеща към мъдростта. Може би това е пътеката на философията!
Четенето на Киркегор определено не би могло да нанесе вреда, освен ако не четем само Киркегор. Тогава може и да се влюбим безвъзвратно в идеите на екзистенциализма, но аз мисля, че любовта и философията не бива да се смесват прекалено.

Никой - в очакване