Бих могъл веднага да се съглася с всичко казано от теб , а бих могъл и да не го направя. Това , че търсенето на смисъл е невъзможно , не означава задължително, че такъв няма. В едно безспорно бих подкрепил разсъжденията ти - не ми изглежда разумно , някой да твърди , че е намерил този смисъл в каквото и да било. Това вече действително ми звучи като популизъм и спекулация - макар да нямам право да отричам каквото и да било , просто защото нямам как да го оборя. Но да се върнем на "смисъла". По темата аз съм в още по-голямо затруднение от теб. Аз не мога да намеря достатъчно аргументи с които изобщо да обоснова съществуващото като такова. И ако "мисля , следователно съществувам" (или "сънувам , че мисля , следователно съществувам) , звучи приблизително приемливо по отношение на мен самия, то за намиращото се извън мен няма дори и подобен аргумент. Още по-трудно е да разъждаваш върху смисъла на несъществуващото обаче , от обратното. Изобщо каквото и да кажем в тази посока , то винаги ще е свързано в известна степен с допускания. Та ако допусна , че нещо изобщо съществува и се запитам какъв смисъл има това , мога лесно да изпадна в ситуацията на търсещ , но ненамиращ. Тук ми се струва , че се разминаваме в разбирането си по темата. Аз търся натоварен с предварителната убеденост в невъзможността на начинанието по отношение на крайния успех. Нали се сещаш за онзи пич Сизиф и тренировките му по културизъм? Подобен труд полага и човешкия разум от осъзнаването си като такъв , та до днес. И въпреки , че си остава еднакво отдалечен от крайния успех ( аможе би не), все пак се движи. Това движение му дава възможност да създава нови неща , които дори и да не го приближават към крайния отговор , правят живота му различен. Тук за да не се нададе вой , че животът става по-скапан с всеки изминат ден или обратното , казвам просто различен. Различността на този миг от следващия пък е единственото което ни дава възможност да осмисляме времето , а чрез последното да се проявяваме. Бихме били неизменни като снимки в албум , ако ги нямаше променящите се мигове на времето - бихме били мъртви. Нека обаче да допуснем , че търсенето на смисъл няма как да бъде увенчано с успех , като под успех ще разбираме постигането на окончателен резултат. Това занимание все пак е в основата на мотивацията на човека изобщо да съществува. Ако го нямаше този стремеж , днес вероятно нямаше да има нито цивилизация , нито какъвто и да било спомен от нас. Ако искаш , дори и Дъглас Адамс нямаше да напише книгата си и да достигне до инак пророческото "42". Нещо повече , мисля си , че този стремеж - стремежът за търсене на смисъл - дори не е измислен от нас самите. Той е въпреки нас. С уважение! Никой