добре БайИване, нека обаче да разгледаме и следното... теб са те създали с любов и обич , да съгласен съм с това но има и малки изключения, като например: има и хора създадени с любов (така де че то иначе друг начин няма, е освен в проветка [това за любовта}) но БЕЗ обич. е в такъв случай когата нямаш обич, следва да не си щастлив и не намираш вмисъл в живота, защото никой не те обича (според "самоубиеца"?! а може би не?!) и ето решаваш да сложиш край на живота си - самоубийство... или (което е по лошото) убиство/а ?!.... да ето и стигаме до въпроса - след като ти не си дал живот на себе си редно ли е да си го отномеш, или да отнемаш нечии други защото нещо ти е криво, нещастен си и прочие ?! ... не е ли по добрия вариант в1) сам сложиш сам край на твоя живот [за което съм Против, по-добре да се опиташ да си помогнеш, или все някой да се опита да ти помогне да намериш смисъла...], в2) или да почнеш да убиваш [което е още по-лошо]... так че нека не осъждаме хората имали Смелостта да се самоубият, по-скоро нека да им помогнем...както са казали "всеки проблем си има решени"...важно е да намерим вярното решение и нека да завърша с един цитат на Робърт Де Ниро в "Ронин" - "На този свят или си част от проблема, или част от решението... или част от пейзажа." Поздрави