Ако трябва да бъда откровен , чел съм само "Утехата на философията". Разсъжденията наистина са красиви. Бих казал , че дори ми звучат правдиво. Спред мен обаче Боеций греши , като не се усъмнява в себе си и във възможността си да възприема правдиво окръжаващото го. А така нещата са прекалено лесни. Нещо повече , очевидно сам Боеций не е бил достатъчно убеден в идеите си , след като е решил , че си заслужава да опита да помогне на страдащите хора , включвайки се в държавното управление. Същите онези страдащи хора , за които сам е доказал ,ч е всъщност те не са страдалци и , че нямат нужда от помощ. Малко непоследователно ми се струва.