много отдавна не съм чела толкова неясни и объркани съждения - напомнят ми старата приказка за пилето в кълчищата. даже ме напуши смях. та значи въпросът е какво ще стане ако "владеем времето" - сиреч /доколкото мога да схвана тази мисъл/ да пътуваме във времето, или миналото и бъдещето за нас да са толкова достъпни колкото е и самото настояще. по една проста схема в този случай модалностите на времето /а именно минало, настояще и бъдеще/ ще ни бъдат ПРЕД-оставени /ако си наясно със етимологическите опити на хайдегер ще разбереш защо думата е написана така/. оттук е много лесно модалностите да бъдат изравнени по достижимост - миналото=настоящето и бъдещето=настоящето. в този случай времевостта изчезва защото времето е характеристика на тези модални моменти. ако както ти си представяш "овладеем времето", бъдещето и миналото ще ни бъдат дадени както ни е дадено настоящето /т.е да са ни ПРЕД-оставени, винаги да са на наше разположение/. в този случай цялата времевост би се сляла в едно настояще, в тази връзка предполагам, че знаеш каква е характеристиката на вечността - тя е едно безкрайно настояще - едно неизчерпаемо се сега което поема в себе си цялата времевост /в човешкият й вариант/. вечността е присъща само на божествените структури /няма значение от коя религия/. оттук следва... следват куп неща но по-добре тях си ги обмисляй сам/а. мен вече ме домързя да пиша пък и много дълго стана. най-добре вземи да погледнеш какво е написал Боеций преди сума ти години по този въпрос.