Не съм пропуснал приятелю. Просто всеки път когато видя , че някой се е заблудил , че е намерил Пътя , ми става мъчно за нас хората. Ние така и няма да се успокоим , че за нас света ще си остане отражение в огледалото. Ние винаги ще възприемаме Всемира обратно , ако ще и на челна стойка да застанем. Не ми е ясно защо е така. Просто така са устроени нещата. През хилядолетията са се появявали множество пророци , които са "виждали". Убеден съм , че никой от тях всъщност не е видял. Само огледалото вижда нещата от вярната им страна. Всички които стоят срещу него - обратно. Тъжно , но най-добре да се примирим. Инак се поставяме в смешно положение. В момента чета една книга на Робърт Пърсиг (дано не бъркам името). Там се разказва , как вярата във вчерашните призраци заменяме с вяра в нови призраци. Това е всичко което правим. Градим си призрачен свят , само за да можем да го разрушим. И после всичко отначало. Вчера вярвахме , че Земята е плоска. Днес , в теорията на Айнщайн , утре Бог знае в какво. А е хубаво , че публикуваш тези цитати. Те все пак са добра основа за вяра , комуникация и безверие. С уважение! Никой