Никой, напълно те разбирам, но има едно много основно нещо, което пропускаш - думите на Бхагаван са си негови думи - аз само ги преписвам - той не седи пред компютъра - дори незнам дали е жив в наши дни и това, което е казал е малко вероятно да бръкне в нечие съзнание, дълбоко спящо - то не може да бъде събудено с думи. А за мен лично - аз не съм "прогледнал" от думите на Бхагаван - съвсем не, аз "видях" пустотата преди да прочета и една дума обяснение по въпроса. Как е станало това точно, няма особенно значение. Бхагаван не е научил това, което казва от някой друг, освен от живота - неговите думи не са назаем (винаги си личи, когато някой говори дълбоко от себе си), той просто е в ролята на човека, преминал, напълно преминал отвъд, който се е оттеглил от обществото. Но при него се събират много хора, с много въпроси - той не може да им отговори, той не иска да им дава отговори - единственото, което може да направи е да им разкаже какво се е случило с него и да ги остави да го "видят", ако успеят - добре, ако не - то ще се случи някога... в някой друг живот... и основния въпрос: защо тогава, по дяволите, преписвам тези неща тук? отговора е че нямам представа защо, съвсем нецеленасочено е, уверявам те - но никой не задължавам да чете, камо ли да се съгласява/несъгласява с думите на Бхагаван - дори аз не съм съгласен с него... но е жалко, че не мога да седна до него за минута и да помълча... но мога да помълча сам, тогава все едно съм седнал до всеки, до всички... хей такива неща си мисля аз...