Всичко това е чудесно. Нека те попитам най-приятелски няколко неща. Тази теза за страха - как стигна до нея? Все ми се струва , че е чрез повече или по-малко познание. Някой (книга , учител ....) те е въвел в тази "истина" чрез някакво познание. Да , ти сега спокойно можеш да я доразвиваш и прекарваш през собствената си чувственост и сетивност , но за да можеш да вършиш всичко това , някой е посял семенцето на познанието у теб. Сега то порастна и роди други неща , които могат да го заменят в опитите за подреждане на хаоса. Без поне елементарно познание , днес щеше да си кръгъл идиот и то в буквалния смисъл. Ако не познаваше азбуката , нямаше да си в състояние да прочетеш и табелката на вратата на тоалетната , какво остава за Буда , Мохамед , Исус или който и да е. А , че познанието все пак до определена степен е полезно , а после става ненужно , е според мен още по-голям абсурд. Нека те попитам и друго. Работиш ли нещо? Семеен ли си? Обличаш ли си нещо на гърба? Храниш ли се? Имаш ли познати и приятели? Впрочем , можеш и да не ми отговаряш. Ти си знаеш най-добре. Ако обаче сам ти , който си осъзнал , че да живееш означава да се превърнеш в пустота , не си се превърнал в такава , нещо не се получава. Или какво - просто си говорим. Или сме като пасторите , които след дълги проповеди за равенство и скромност , се мятат на луксозните автомобили и се отдават на охолен живот. Мисля , че и за страха не позна докрай. Не се страхувам , че ще умра. За Бога , това все пак е най-естественото нещо което ти е писано да ти се случи. И няма нито един (е като изключим Лазар и Иисус) , който да не е успял да умре от раз.Може би малко ме е страх от евентуална физическа болка , която би съпровождала Смъртта , но това е друга тема. Страх ме е обаче от други неща. Страх ме е , че дъщеря ми може да не е щастлива. Тъпо ли ти звучи? И не ме интересува какво според каноните на Всемира е щастие. Искам тя да има своето щастие , такова каквото тя търси. Идея , човек , вяра , природа - каквото и да е. Защото все пак си мисля , че Бог пращайки душите ни тук иска от тях да изкарат дните си като земни души. Да вкусят от всички земни блага. Да постигнат честно и с добро земното щастие. Защо? Ето това вече наистина незнам. Когато му дойде времето и това ще си дойде на мястото. И за да завърша. Дълбокото ми убждение е , че тук на Земята всички ние сънуваме , че сънуваме.А в такова състояние , колкото и реално да ти изглежда всичко, не си в състояние да ВИДИШ нищо. Ако изобщо прогледнеш за нещо , това просто е един нов сън. И така до безкрайност. И така неизвестни приятелю , чудя се какво изобщо търсиш пред компютъра. Би трябвало отдавна да си Пустота в Пустотата. Ама не си . Понеже едно е да разказваш за прозренията си , а виж съвсем друго да ги превърнеш в начин на живот. А ако не превърнеш прозрението си в действителност , то всичко става едно голямо , но все пак обикновено лицемерие. P.S. Нека ако някой прочете тези редове да не ги възприема емоционално. Нито искам да обидя някого , нито искам да правя комплименти на някого. Нищо лично. Просто Никой се забавлява с думите и толкова.