|
|
| Тема |
 Re: Праволинейността води да зацикляне и изчерпване [re: laplandetza] |
|
| Автор |
lvony333 (....) |
|
| Публикувано | 13.08.15 23:35 |
|
|
|
Виж са мой човек.
Добрият режисьор или съответно актьор е вид диктатор. Диктатор в съответното изкуство. Целта му да направи филма или да изиграе ролята така, че да превземе емоциите, да диктува емоциите на публиката...
А на публика в залите и театрите целта е и точно обратното. Тя иска да улови, попие, да еманира или там както се казва и каквото е, емоциите, ролите и въобще всичко което режисьора и актьорите са заложили във филма...
Тоест, ако не ми хареса каква музика е пусната, ще поискам аз да диктувам какво да ми е настроението и трябва да мога да съм режисьор на емоциите си.
А ако искам да се слея със средата щото ми харесва, трябва да стана публика ...
Както си искам така правя.
Това нещо го можел и много пъти правил В. Левски, например в една такава е ситуацията, когато Ботев и Левски са в една запустяла воденица в Румъния, Ботев го описва така: "Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!" - Тоест, Левски е игнорира всички неблагоприятни условия на средата, изявил се е като диктатор/режисьор на собствените си чувства.... Ако се беше изявил например като публика, според обстановката, той би трябвало да е унил и уплашен....
Схващаш?
| |
| |
| 
|
|
