Праволинейността води да зацикляне и изчерпване

Така като гледам моя живот и творчеството на една от най-любимите ми траш-метъл групи Slayer неизменно стигам до ужасния извод че праволинейността води до творческо и житейско зацикляни и до концептуално изчерпване и в живота и на музикалното поприще.

За себе си няма да пиша защото не съм особено интересен човек, но за Slayer те бяха изчерпани още през 1994та година та и на по-ранен етап. Когато го казах това на метъл-менторът ми той възрази че съм говорил глупости и това не било вярно. Но след това следващите години и десетилетия само потвърдиха тези мои думи тогава защото с изключение на албумът от 1998ма обърнете внимание всеки следващ техен албум беше и представляваше смесица между два предишни албума...Даже новият им албум който ще излезе сега на 11ти септември 2015та година чух една песен от него в тубата в интернет и тя концептуално е смесица между албумите от 1998ма и от 2009та година, а самият албум от 2009та година е също смесица от 88 и от 90.

Все пак евала им правя че си запазиха стилът вече в продължение на 34 години откакто те са създадени. С това постижение много малко групи могат да се похвалят.

Праволинейността води да зацикляне и изчерпване

май и обратното води до същото.

Добър вечер!

Привет! Много се радвам че те виждам тук, днеска ти търсих никът в клуб Нощни птици да ти пратя бележка да дойдеш да пишеш тук в този клуб но нещо не се справих със задачата за което се извинявам...

По темата - понеже си била учителка и си интелигентен човек мисля че бъркаш, но това не означава че подценявам мнението ти то просто ме води до по-дълбоки размисли по въпроса.

ама тук с покани ли става? леко пропускам момента да чакам покана... не ми е минало на ум- ще знам за следващия път

иначе по темата- като няма какво да кажа- пиша наопаки и не се аргументирам много-много, за да не се разбере, че говоря колкото да кажа нещо

и моето участие заради спорта-калабалък. немам кво да кажа- немам настоение- ама да се бутам

Значи съм прав по темата.

ами зависи. ама човек в някой неща трябва да е праволинеен. да не харчи енергия по всички полета, нали
ако всяко дихание му коства енергия като за първи път- колко живот му даваш?

За това за енергията не съм се замислял защото все още имам много енергия. Но примерно от гледна точка на парите е точно така както ти го описваш. За съжаление и от гл.точка на емоциите нещата са подобни като при ограничеността с парите.

е, ти сега пък за емоциите...

да ти кажа - скъперниците никой не ги обича, даже и "парите" не ги обичат- щото после с кеф излизат от патримониума на "фирмата" посредством закономерността да ти се паднат наследници нехранимайковци


та така

По принцип парите имали свойството да отиват при най-умните.

Колкото до скъперниците въобще не ме интересува кой ме обича и кой не ме обича.

До много правилен извод си стигнал, въпросът е да не забравиш утре до където си стигнал... - бъзикам се.
Виж сега защо е правилен: Ако имаш цел да достигнеш до някъде, праволинейно ще ти е много трудно... правите пътища са много малко и обикновено са доста къси... Важното е да знаеш накъде си тръгнал... пък препятствията по пътя е идиотско по един и същ начин да ги преодоляваш, защото те просто са различни... Ама както казах, важното е да не забравяш на къде си тръгнал, другото не го мисли.

Ооо, здравей, как си днес?

Ако говорим лично за мен съм стигнал до значително техническо усъвършенстване на хобитата ми за последните примерно 28 години време. Една техника имах навремето, сега тази техника е несравнимо по-съвършена.

Ако говорим за групата Слеър въпросът ти е много точно зададен - те вървят 34 години към един сатанизъм който така както те станаха от първи трашари в света в своеобразна карикатура на траша, така и сатанизмът им стана гротесктен...

When your head is a part of the ground what\'s going around is justified violence.

Здравей.
Значи аз говоря по принцип, тоест за принцип.. Което значи обикновено за всичко... Не ме интересува Слеър-Млеър или Росица Кирилова. Ако ми се слушат ще си пусна песен и на Слеър, но ако не ми се слушаш те ще си пусна други или пък въобще няма да си пусна... Защото целта е музиката която си пускам да е адекватна на настроението и желанието ми в момента, а не настроението ми да се пригажда към музиката която е пусната ... разбираш ли.

Това което си написал го знам много много добре и съм го осъзнал още от 12-13 годишен, излишно е да ми го пишеш.

Като говорим за принципи праволинейният път може да е най-кратък но дали резултатът му е съпоставим с неправолинейният път? Как мислиш?

When your head is a part of the ground what\'s going around is justified violence.

<<..Защото целта е музиката която си пускам да е адекватна на настроението и желанието ми в момента, а не настроението ми да се пригажда към музиката която е пусната ... разбираш ли.
>>

Лошо Другарко, а какво ще му е ако си пуснеш или създадеш музика за желаните от теб душевни еквилибриуми

Доуточни се? На кой какво ще му е? На мен нищо няма да ми има щото нали точно това казвам, че бих си пуснал.

Права линия има, но само теоретично...
Поне ти като се спускаш от Бояна по бул. България не вярвам да успееш, да стигнеш до НДК по права линия, освен ако не си Спайдермен или там някакъв мен, дето да може да може да ходи по сгради...

Хм..ако е по въздуха ще стигна точно по права линия.

When your head is a part of the ground what\'s going around is justified violence.

И да уточня , все тая , каква <струна> мога да засегна , като явно инструмента е <ударен>

Виж са мой човек.
Добрият режисьор или съответно актьор е вид диктатор. Диктатор в съответното изкуство. Целта му да направи филма или да изиграе ролята така, че да превземе емоциите, да диктува емоциите на публиката...

А на публика в залите и театрите целта е и точно обратното. Тя иска да улови, попие, да еманира или там както се казва и каквото е, емоциите, ролите и въобще всичко което режисьора и актьорите са заложили във филма...

Тоест, ако не ми хареса каква музика е пусната, ще поискам аз да диктувам какво да ми е настроението и трябва да мога да съм режисьор на емоциите си.
А ако искам да се слея със средата щото ми харесва, трябва да стана публика ...
Както си искам така правя.


Това нещо го можел и много пъти правил В. Левски, например в една такава е ситуацията, когато Ботев и Левски са в една запустяла воденица в Румъния, Ботев го описва така: "Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и с&#232; весел!" - Тоест, Левски е игнорира всички неблагоприятни условия на средата, изявил се е като диктатор/режисьор на собствените си чувства.... Ако се беше изявил например като публика, според обстановката, той би трябвало да е унил и уплашен....
Схващаш?

Въздуха е олицетворение на мисълта, да кажем, че мисловно може да си при НДК.
Но ако искаш реално и материално, трябва да се съобразиш с реалните материални препятствия...