|
Информационното общество
Основният смисъл на информационното общество е това да четеш, за да си изкарваш прехраната. Тоест както селянинът работи цал ден над земята, за да произведе своята продукция, така в информационното общество задачата на човека е цял ден да се занимава с четене и приложение на информацията. Има една разлика между образованието и информационното общество. При образованието си плащаш или дори да е безплатно, правиш други разходи, за да четеш, докато в информационното общество ти плащат за да четеш, тоест получаваш заплата. Това води до разлика в нагласата - при образованието четенето може да се асоциира с абстрактни или далечни цели, докато за информационното общество важат непосредствени мотивации (когато си по-подготвен специалист, веднага получаваш по-висока заплата, така че всеки ден си мотивиран да се подготвяш по конкретен начин). В миналото информацията също е имала такъв характер - например трупаш информация, за да си по-добър ловец, корабоплавател, строител на машини, търговец, реторик или човек, решававащ логически проблеми или работещ с други хора, но почти никога за чисто абстрактни цели.
"Влакът на информацията" - въпросът да имаш достъп до такива книги и практики, които да ти дадат приложимо знание. Също да заучаваш информацията пълноценно и без пропуски именно с цел нейното бързо приложение, а не в някакъв абстрактен смисъл. Когато прочетеш няколко книги по темата, вече имаш по-широк набор от ситуации, на които можеш да отреагираш, както и се запознаваш с погледа на авторите, т.е. кое те считат за важно или приложимо. Нужно е и обогатяване на библиотеката с колекция от изчерпателни справочници. Важен източник за това каква информация се търси си остават конкретните практики в света и останалите хора, но пък при съотвения контакт не можем да не сме предварително подготвени в определена степен. Най-добре е това да протича през по-кратки периоди на подготовка и последващо взаимодействие, а не толкова след голям период на подготовка в изолация.
Обговаряният Бог
Съществува тенденцията, че концепцията за Бога непрекъснато е обговаряна от определени хора и така тя присъства в нашето съзнателно поле. От друга страна, ако човек се задълбочи над някакви свои проблеми и не следва съответните ритуали, то той може да остане далеч от това обговаряне. Това може да е следствие просто от неговите житейски занимания - че няма време да разсъждава за друго. Обаче когато Бог не присъства текстово, то остава възможността за откриването му по друг начин във възникналата тишина - например зад природата, зад света и неговата голяма конструкция.
Ако преминем от концепцията за Бога към други концепции, то ще видим, че в началото езиковото поле и човешкото съзнание са доста празни. И в тях впоследствие се просмукват концепции от вече исторически създаденото говорно поле или по-рядко, конструкции, които са пренесени от собствената опитност в света.
Редактирано от dnaunseq на 08.02.15 16:32.
|
Някои вметки
