Само, че ти правиш изводи, тръгвайки от ВЕЧЕ съществуващото разнообразие във видовете и проектирайки към бъдещето. Когато обаче тръгнеш от разнообразието сега към миналото сиреч да проследиш как се е стигнало до тук, аритметиката се оказва не толкова проста и далеч не толкова вярна.

Учените казват, че планетата е на около 4 милиарда години - като в тази възраст броят и самото начало на формиране на планетата, сиреч още от бебешка възраст, когато е била негодна за живеене на каквито и да е било организми: прости, сложни, едноклетъчни, няма значение. Докато се образуват всички сфери - атмо-, био- и прочие - минават не две, три години, а пак милиарди. И се стига до един крайно относителен резултат, според който дори водораслите са почнали да съществуват от "не знаем колко точно години". Та в крайна сметка, за има- няма две максимум три милиарда години от почти нищо се стига до визираното от теб разнообразие, като не стига, че и без това този период е малък, но има и катаклизми, които са изтребили най- вероятно не един път, почти всички видове - и животински, и растителни. И учените се оказват в една патова ситуация, в която не за няколко милиарда, а за едва няколко милиона години, образно казано от пет вида растителност се стига до петдесет милиона вида растителност - и тук цялата обосновка чрез мутацията отива по дяволите. За толкова кратко време ни с мутация, ни чрез проба- грешка, може да се стигне до настоящото разнообразие и сложност - та истината е достатъчно далеч, за да не ни пробутват с тази арогантна самоувереност, подобни теории, защото неизвестните към момента са значително повече от известните. Еволюцията не, че не е истина, не че не е вярна, но далеч, далеч не е толкова проста, колкото им се иска на учените, а и не само на тях. Та те още не могат да обосноват, как се образува един нов животински вид, камо ли да претендират, че знаят, как се е стигнало от едноклетъчно някакво си нещо, до човешкия мозък, от два- три микроба до милионите видове живи организми.

Знанието - без значение за какво - е един от най- добрите поводи за конфликт, когато се представя за повече, отколкото в действителност е. За това и казах, че учените са новите религиозни шарлатани, ако си въобразяват, че са различни, жестоко се лъжат - както поповете векове наред яко претендират, че са дълбоко навътре в познанието за бог, рай, ад, божието царство, ангели и прочие алабализми, а в действителност се оказва, че всъщност бъкел не знаят, така и учените не спират да се пъчат с големите претенции, че знаят, как се е породил живота, съществуването и изобщо вселената, като цяло, а в действителност се оказва, че познанието им е едно нищо и половина спрямо колорита на претенциите им.

И на база всичко това, да ми говорят за изкуствен интелект, дето щял да бъде по- ефективен от човека, за междугалактически пътувания с натискането на само едно копче "турбо", за мултивселени, за паралелни вселени, за петстотинмерно пространство и дъра бъра дъра бъра, защото научната фантасмагория в момента е по- продуктивна от Боливуд, та нови теории по три на сутрин, докато си пият кафето и четат вестника - за мен всичко това, е чисто и просто едно насиране от страна на учените, един бабаитлък, ма с мускулатура на сто годишна бабичка в предсмъртна агония.

Не само религиозните, но и научните фанатици, неистово се нуждаят от приземяване, защото фърчат из облаците, като мухи без глави.