Това е проблемът на Дарвинизма, че докато неговите детайли не са изяснени, то той си остава масова теория и мисконцепция за това кой кого ще набие, надхитри, надвика и често кой ще прояви агресия.

Първо, много от детайлите на Дарвинизма не са фактически подплатени и възпроизводими. Наблюдаваме микро-адаптации, като това пеперуди да си променят цвета според средата. Но такива "малки" пластичности по-скоро можем да разглеждаме и като "буфериращи" адаптации, които са предвидени за дадения организъм, а не толкова като промени във вида. Например колата има амортисьори за буфери при контакта с пътя, които са даденост. По същия начин възможността за промяна на цвета, на шарките, на дължината на определени крайници е даденост (макар реализираща се през няколко генерации), а не нова функция. В същото време нямаме документирани или възпроизводими наблюдения над който и да е голям еволюционен скок.

Освен това, погрешно е всички организми да се привеждат под един и същ знаменател на оцеляването. Примерно един микроб оцелява по един начин, едно диво животно по друг начин, а човекът оцелява под формата на съобщества, които още повече са разумни и изпълняват правилата на взаимност.

Какво ще рече това. Примерно, когато ти заемеш агресивна позиция с намерението да "оцеляваш", това не само няма да ти даде предимство, а веднага ще бъде констатирано от останалите разумни представители като прекалена агресия (и ще породи съответните им реакции). Тоест прекаленият Дарвинизъм ще те маркира като лузър и всичко това поради една неправилно пренесена аналогия от природната среда. Да, разбира се, красивото, силното, умното имат предимство, но всичко е много по-сложно и нюансирано при човека, а не в подобие на дивашки водевил.