Проблемът на "медитативния" подход е, че всеки потъва в своето направление. Тогава е нужно нещо друго, за да синхронизира заниманията в обща обществена дейност. Това е например диалектиката, при която различните теми се пресичат. Като вариант на диалектиката можем да разгледаме политиката. Пресичане на човешките посоки имаме и посредством пазарната обмяна или при чисто физическото съвместяване на дейностите в обща локалност. Друга шапка е религията, заедно с ритуалите, които тя организира (давайки обща тема и съпреживяване). Накрая имаме и чисто биологическите (инстинктивните) елементи, които насочват хората един към друг. Но и принципно погледнато, доколкото имаме обща база в света и при вложената същност на човека, то медитативните начинания често могат да излизат на едно място, макар и по различен начин (например един е открил определени принципи на естетиката или норми на поведението по един начин, а друг по друг начин, но тези открития не биха били несъвместими, а биха съдържали вътрешна аналогия или паралелност). Обединението може да се проектира и по рационален начин, например когато се създава един продукт и трябва да се привлекат специалисти с различни способности.

В неформалната обстановка може да се позволи друго - да се разреши да възникне общностно направление от самосебе си, както например в едно семейство възниква семейна атмосфера. Може би това е даже по-съвършена форма на интеграция. Религията, общият език, медийните материали, мода, музика и нацията като цяло постигат нещо сходно в по-крупен мащаб. Определени норми на поведение (такт, галантност, дружелюбност, джентълменско поведение) може да ускоряват този общностен процес.