Дори поклонението към Ленин показва, че не си прав. Що се отнася до това, което твърдиш за взаимодействията, има разлика между това да твърдиш нещо и това да имаш прозрение за него. Пак ти казвам, взаимодейстията се описват във формална система, а друга е реалността в света. Но това, че елементарните взаимодействия протичат по този начин не ни засяга (освен като изследване, ценно само по себе си), защото човекът е на съвсем различно ниво. Другото просто е израз на липса на одухотвореност.

Материята има собствена метафизика, но тя е така да се каже метафизика на отчаянието: било заради глад, било заради чрезвичайни човешки дефекти като гордост, силна алчност, комплекс за изоставане (малоценност) и т.н. Неща, които са на границата на системата, от хаоса - напрежения, които искат да я унищожат. А самата човешка система в центъра си, в градината, е одухотвореност. Който не притежава одухотвореност или не знае как да върви по този път лесно попада в капана на "материалистическото показване". И какво ще постигнеш с материализма си. Сякаш науката, която изследва материята е материален феномен. Не, цялата наука е вид идеален феномен. Така че отделният човек, явно подтиснат от това, че никога не може такива неща, все пак да не гледа да се хвърля в материализъм, консумеризъм (когато няма естетика), а и да види, че вместо това може да стане човек. Духовното пробива навсякъде, както видяхме дори при Ленин, но и на пазара, защото никой не иска да купува грозни и безсмислени продукти, все се прокрадва и възстановява някаква естетика, някаква смисленост.

Може би си мислиш, че поклонението към Бог или поклонението към Ленин, когато Бог е забранен, е нещо, което хората правят поради глупост или защото са попаднали в някакво житейско изпитание. Но това съвсем не е така. В хода на това отношение "към духовност" и "към освещаване" човекът проявява много от своите емоции, схващания за сета, обединението си с други хора, одухотвореност, естетика и желание за чистота, правилност и праведност. Може да имаме схващането, че не всички вярвания са достатъчно рационални, което може да ги доведе до грешка. Само че това е въпрос за това как точно да се дисциплинират и напътстват човешките чувства, духовност и импулси, а не заменянето им с материалистическа база. Освен това вярата, дори някаква съвсем неразбираема като анимизма, не може да се критикува лекомислено от рационална гледна точка, защото тя може да съдържа мощно задвижващо (човешко или не само) проявление, което не разбираме.

Може да мислиш, нека хората си вярват, а аз като умен и материалистично подкован апаратчик, ще контролирам и манипулирам целия процес. Това е просто някакво желание за самоналагане, специфична естетика, която оприличавам на тази на "бюрократа" (версия технократа), и то на особено невдъхновения такъв. Ученият, който изобщо някога е правил някакво откритие, това е одухотворен човек, обаче около него в структурата е пълно с бюрократи. Какво да е оправданието за тяхното инертно функциониране и дълги работни часове. А и работата им е свързана с много изисквания, също не може да се отрече. Е, тогава бюрократът остава да издърпа едно перде между себе си и духовното, за да не му се напомня и да може да си върши работата.