|
Тема |
РАЗБРАХ КОЕ Е РАЗМЪТИЛО МОЗЪКЪТ НА ЗОМБИТАТА [re: РИБАРЯ] |
|
Автор |
бaй Пeтkoв (рекордьор) |
|
Публикувано | 31.03.13 23:50 |
|
|
цитат:
Много точно си го казал , щом тук не желаят , ще се почука на друга порта
край на цитата.
Аз от години виждах , че нещо не е наред със мозъкът на зомбитата .. Чудех се каква кукувица им е изпила акъла , че да почнат да ортуват дека има скорост константна спрямо светия дух .. дето времето било се променяло наспоред движението и дека дължините на пръчките се променяли наспоред движението .. Цял тон от глупости са това !.. Сега обаче когато обмислях опитът на Пемаро ми се проясни какво е объркало мозъчетата зомбистки за да изпаднат в такъв мисловен делириум (Остро, преходно състояние на помрачено съзнание с флуктуиращо протичане, характеризиращо се с общо объркване, неориентираност, нарушено мислене и памет, дефектни възприятия, халюцинации, и изразено моторно безпокойство (евент. до пристъпи на агресия)).. Стигнах до изводът че те са объркали понятия като път и растояние . Растояние е моментната дистанция между две материални точки .. Тази моментна дистанция е една и съща във всички отправни системи .. Демек растоянието .. респективно дължината е абсолютен зеленчук и той по никакъв начин не зависи от изборът на отправна система .. Със мястото на събитието и с пътятят обаче нещата стоят по друго яче .. мястото и пътят са относителни понятия и зависят от изборът на отправна система .. Времето също е абсолютно понятие и то също не зависи от изборът на отправна система .. абсолютен зеленчук е времето та дрънчи! Но гледай как са се заблудили зомбитата приемайки че скороста на светлината е константна спрямо всяка отправна система : Ако погледнеш на опитната постановка при опитът на Пемаро ще видиш , че в отправната система на интерференчният екран светлината има определен път равен на сумата от дължините на червените линии с които е обозначен светлинният лъч. Този път просто може да се измери със един метър.. Относно въртящата се лента пътят е съвсем друг.. .. Той е по къс ако лентата се върти от источникът към интерференчният екран .. и е по дълъг ако лентата се върти от интерференчният екран към источникът на светлина. Това е така защото ние търсим пътят на светлината спрямо материалната точка от лентата в която се отразява светлинният лъч в даден момент .. Ясно е че когато даден светлинен импулс е излъчен материалната точка в която се осъществява отражението е била по близко или по далече от источникът от растоянието на което тя се намира от источникът в момент на отражение.. Но това моментно растояние до источникът в момента на отражението е без значение за пътят на светлината ..Тук се налага да си служим не с координатите на самия источник а с координатите на мястото на излъчване на светлината. Пътят на светлината спрямо точката на отражението е винаги равен на растоянието на тази точка на отражението от источникът в момента на излъчването на светлинният импулс който по късно се отразява в материалната точка на огледалната лента. Естественно че като разделим така дефинирания път на времевия интервал от излъчването до отразяването ще получим скороста на светлината спрямо инерциалната лента .. Тази скорост е променлива и зависи от скоростта на движение на лентата спрямо светоносната среда.. А светлинният импулс се разпространява в СВ на земята със скорост С=300000 км /сек при отсъствие на вещество . Ето тук са се объркали зомбитата като не са схванали че не растоянието и времето са относителни а са относителни мястото на събитието(в частност мястото на излъчването) .. пътят и скоростта . От тази обърквация като по ноти следва абсолютната скорост спрямо СВЕТИЯ ДУХ .. изуродоването на абсолютноста на растоянията и времевите интервали и цялата тая глупотевина наречена СТО.
Мисля , че с този опит на Пемаро нещата някакси стават по ясни и се вижда къде се е катурнала каруцата на представите на айнщанизъмът..
Редактирано от бaй Пeтkoв на 01.04.13 00:01.
|
| |
|
|
|