|
Здрасти ,... и на двамата: Петков и рибарят!
Той зорник както и гери , винаги ще си изкарат формулата ,, И ВЪЛКА СИТ И АГНЕТО ЦЯЛО ,,
Не е лоша формулката, ама малко съм я допълвал: "И вълкът сит и агнето - цяло, значи, ... овчарят е изяден!" Проста логика...
Поучителна история:
Вълк, овца и човек паднали в една яма... Овцата, като видяла, че няма лабаво, рекла "Бе-е-е!"... Човекът, нали е хитър, рекъл: "Няма "А", няма "Бе", другарят вълк знае кого да изяде! (вицът е от близкото минало, когато бяхме ученици и ни съобщаваха, че в събота ще бъдем на бригада в консервния комбинат, а ние реагирахме с "А-а-а!"; учителят ни по математика, ни го разказа ... веднага!)
Та на въпроса: Как се вписват физвакуум и СТО в едно мислене, по хипотезата ми.
Ами нали вещевите са направени от светлина (затворени фотони, завързани на възел, и всеки от образуващите фотони е структурна подложка за образуването на другия, но, да не забравим - със закъснение спрямо създаващия структурата - така тези образувания са ЗАВИСИМИ -взаимодействат, без да анихилират, защото едното изчаква другото - физическа картина - всеки от образуващите фотони е в собствено пространство-време).
Да, ама фотоните (било светлина, било вакуумни и/или други честоти), определят структурата на физвакуума в голяма околност, за всяка вещева теоретично до безкрайност от нейния център-навън. Структурата на пространството определя начинът на образуване и движение на обектите (нали върху неговите СПХ се образува непрестанно всичко, що е ОБЕКТ)
Вещевите обекти, си имат свойства (маса, форма, спин, заряд и др), които са изяснени в хипотезата - откъде се пръкват тия характеристики.
Е, след като форма размери и движения на обектите зависят ИЗЦЯЛО от светлината, то ... казвал съм го вече, щото "питаме" със светлина: каквото питаме, това се отговаря?! Странно, но ако питаме "бавно"- демек, честотата на питащото изследователско поле - вещевите изглеждат "твърди" образувания; освен това разграничаваме, имаме възможност да наблюдаваме и др. процеси в околното на есперимента, сравняваме и отличаваме: в тази част на пространството има явление, в толкова часа по нашия часовник! Тоест, разграничаваме отделни събития по време (отделно) и по пространство (също отделно).
Така, колкото повече увеличаваме честотата на питащото поле - толкова по-кратки по нашия часовник събития можем да разграничаваме ... докога?! е следващият момент...
Докато питащата честота по дължина на вълната стане съизмерима (кратна, резонанс - възможна) с някоя от дължините на вълните на ОБРАЗУВАЩИТЕ смущения на вещевата и тогава се намесваме във "вътрешните работи" на вещевата и тя променя форма и движения. Получен е импулс за другост по свойства.
Сега, ако правим експеримент за измерване на скорост на светлината - да не забравяме: вещеви ни са обектите: съответно огледалата и датчиците; на тяхната реакция-промяна по форма и размери разчитаме "да виждаме" резултати ... ами те са предопределени от структурата на физ- вакуума, в пространството на провеждане на опитите. Съответно дължината (път) за пробягване на лъч е точно толкова за колкото Ссреда го изминава за най-кратко време. Дължините на вещевите прибори, като сумарен размер от големините на частиците си, които са направени в същата тая Ссреда, съответсват на големина, съобразена със структурата на физвакуума на експеримента. Тогава, накъдето и да я мерим тая скорост, то тя ще е една и съща за цялата околност на експеримента, щото: всяка вещева е "портокал с часовников механизъм" , т.е., и интервал-времето е обусловено от Ссреда - колко бързо ще тиктакат часовниците също зависи от нея. А за скорос - пресмятаме път върху времето за изминаването му: пътят е зависим от Ссреда и времето - също...
...
Подробностите за свойствата са в хипотезата; това е, описание накратко, само за независимостта на постулатите на СТО от физвакуум. Демек - вписване на физвакуум и СТО.
Пък физвакуум е нужен за обяснение на целия свят, а не само на Айнщайн.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Автор ribarqt_ (чудат) Публикувано 04.11.11 22:25 [re: Петко Марков Петков]
