Няма "празно" защото сдвояването на вакчастиците е с фотон за връзка, който си има "форма" и прави "обема" на сдвоеното. Има го в коментарите в посочения от мене линк, по-горе, че е възможно да съществува и по-дребна структура, която да е подложка за вакчастици, но засега е достатъчно да "стъпим" едно ниво надолу - към сдвоените вак-частици, да си ги представим за реалност. Казвам "представим", щото ... други средства, за експериментална проверка, например, няма.
Облаците на сдвоения фотон за връзка се допират, независимо от формата им и така в "реален куб" (криви ограничителни линии) имаме винаги еднакъв брой вакчастици. Докато в "мислен куб" (прави - декартови линии) броят на вакчастиците е различен, зависи от формата им в момента на наглед- точно това е и ИЗКРИВЯВАНЕ на пространството, защото "нормалните фотони"-светлинни, например, следват геодезичната "линия" като траектория (ако можем да я видим, но не можем - виждаме само крайния резултат на взаимодействие на фотона с нас-датчик) и така събитието ни изглежда отместено от действителното си място на случване.

Второ - как се пораждат смущенията по вакрешетката (или как са се породили изначално)? Какво създава дисбаланс, неустойчивост или несъгласуваност между вакчастиците?

Извинявай - много е дълго - съм го писал другаде, ама е по въпроса:

Физическият вакуум няма начало и няма край; представяй си една безкрайна пространствена решетка с неподвижни възли (в смисъл, че не сменят местата си - това е важно за понятието неподвижност - абсолютна система към която ... търсим да отнесем движението си - напр., неподвижен етер, известно ти е). Във всеки възел на тази решетка има по една сдвоена вакчастица. Моментната й ос на ротация, около която се образува се върти бясно (с огромна честота) - представи си: стрелкичка, която се върти във всички посоки захваната за центъра на тежестта си. Големината и посоката на таз стрелкичка са резултат от СПХ на образуващите я смущения.
Случва се някаолко на брой последователни частици да имат една посока (от флуктуациите) и тогава обвивния фотон на първата, все едно се пренася по тази посока, до последната от редичката. Това е неравновесно състояние за околните на участващите в преноса и те завъртват своите стрелкички към направлението, т.е., посоката им става перпендикулярна на линията на пренос. Съседите на тези съседни пък, за да запазят равновесното състояние се строяват обратно на първите съседи и т.н. - от едно пренасяне на обвивния фотон, произтича подреждане на околния физвакуум, което наричам "напомпване" на околното; да, но се достига до предел на това напомпване, щото, за най-предната вакчастица енергията за подредба, вече не стига- нали по пътя си, чест от тая енергия взаимодейства и със съседи.
Тогава напомпаното се връща към равновесно състояние и пак се достига до възможно подреждане на няколко вакчастици в едно направление на стрелкичките; да, ама заради закъснителните процеси от пренос по "кривата на Обратната Връзка", новото подреждане е вече със стъпка напред, в сравнение с началното; и започва пак всичко отначало.
Така, веднъж възникнало движение на пренос, не може да бъде "спряно" от физвакуума; дори напротив - опитът му за спиране е поява на движение на ново място и така ... си пътува едно смущение по частиците на физвакуума с възможно най-голяма скорост спрямо неподвижната вакрешетка: фотон на вакуума (реален, а не виртуален фотон, както сега е възприето). Поради предаването на "щафетата" под някакъв, макар и малък ъгъл, при принос, то мислената траектория на смущението е пространствена винтова линия с някакво завихряне - ляво или дясно, зависи от началните условия.
Множеството от такива и др. подобни фотони подреждат-структурират вакрешетката в определена област от пространството; да не забравя: Пространството го идентифицираме само и единствено посредством видяното от излъчватели, а те са винаги ВЕЩЕВИ обекти, та затова: ПРОТЯЖНОСТТА НА ПРОСТРАНСТВОТО СЕ РЕАЛИЗИРА ВЪРХУ НЕПОДВИЖНАТА ВАКРЕШЕТКА.
Наличието на вещеви обект винаги се съпровожда в отклик-подреждане (реакция) на стрелкичките на физ.вакуума в околността на този вещеви обект. Нещо като "коса" от полета, на къв да е вещеви обект.
Така че - няма значение как е бил подреден физвакуума преди да има вещеви; щом отделни процеси на подреждане са довели до вещеви обект то той, обектът, си носи "косата". Сметката е проста - наличието на много обекти, струстурират вакуума по подобие на движенията за образуване на обекта - нали се сещаш (по хиппотезата ми), че вещевите се образуват непрестанно с огромна честота на образуване, от същите тия преноси на смущения, когато се завържат около собствен моментен център на ротация.


Струва ми се, че отговаря на повечето въпроси, ама ако не е ясно ... питай - лошо няма...
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 3opниk2 на 28.02.09 19:19.