Освен пламък, cogito има пълнотата на своето съдържание, което извежда например от паметта. Тази пълнота ни дава основание да търсим всички sum преди cogito. Sum е и в съдържанието, също толкова, колкото във формата и в протичането на cogito. Тогава корелативно може да се търси връзка между съдържанието на "повърхността" на cogito и хиптезираното съдържание под cogito. Можем да кажем, че това съдържание под cogito също живее, и е готово да реагира във всеки миг. То все пак често мълчи за всички неща освен моментното разглеждано. Самите връзки са косвени - например научил съм нещо и след това го възпроизвеждам по някакъв начин чрез cogito. Тогава казвам - трябва да е имало някаква връзка между научаването ми и формулировката ми в cogito. Какво се случва между обаче не е пред погледа на cogito, а трябва да бъде допълнително постулирано като разказ. Това може да бъде чрез интерпретация на съдържанието на cogito или като теоретична постановка за механизма на cogito, но нито едно от двете не може да се докаже неоспоримо.Това което може да се направи обаче е да се въведе школа на обучение и повторяема програма, напр. в будистки манастир. Така cogito контролира формативните условия и може да поставя причинно-следствени експерименти от научаването до възпроизвеждането. Тоест, на вътрешната неизвстност се подава определен екзистенциален контекст плюс данни за научаване, и се гледа какво ще се появи на нивото на изразеното cogito.