Имаше един пасаж от "Битие и време", мисля че беше в параграф 6-и, звучеше като нещо от сорта:

"Неисторическа може да бъде една епоха, само понеже тя е 'исторична'. "

Дори и в българския превод, струва ми се, нюансът е очевиден. Историческото се разкрива само чрез изначалната структура на грижата, то е в компресията на битието-към-смъртта. Докато историчното - и следователно собствено епохалното като забрава на екзистенцията - е в модуса на съществуващото. То самото обгрижва праксиса, и в една субстанциална история следователно няма нищо поетично, нито есхатологично.