|
|
| Тема |
 Re: Добрината и без красота ще спаси света... [re: or] |
|
| Автор |
...x () |
|
| Публикувано | 26.06.08 05:32 |
|
|
|
"Добрината ще спаси света"
1.
Буквално вярно като идеология и работеща (развита, проверена) вътрешна основа на проекта на Махаяна Будизма, целящ спасението нa света от страданието.
"Добрината и без красота ще спаси света..."
2.
Емотивната скандха (скандха: страна на съзнанието, ) е по-близо до човековостта ни изобщо от перцептивната (а също и от формалната) скандха.
3.
Съществуването на перцептивно или формално ниво може да блокира научаването на съществуване на емоционално ниво.
4.
Малко по-странично: Искайки добрина и красота едновременно, искаме твърде много. По този начин е лесно да изпаднем в хюбрис и еготизъм (също в смисъла на блокирано интегрирана индивидуална структура). Тогава формулировката съдържа призив за балансиране.
5.
Освен това откриваме призив за методологическо изчистване на това, което работи и обединява всички: концентрация над добрината на първо място.
6.
Формулировката обединява всичко изотдолу, както би се случило изот света, за разлика от планирането в конкретност на някакво индивудуално екзистиране. Този характер на света е добрина.
7.
От точки 2. и 6. достигаме до разбиране на правилния начин по който човековостта е световостта (и обратно).
8.
Това че има свят изобщо е самата свързаност на света като добро(точка 6.). Тогава имайки предвид, че положената съдържимост на индивида в света и обратно, е пълно разбрана през (вътрешен) паралелизъм на двата един към друг (точка 7.), заключваме че и истинският характер на емотивното съществуване на човека (допълвайки точка 2.) е към добро (а не друга емоция). Така човекът трябва да бъде към добро, като висш принцип.
Само такъв принцип може да свързва изотцяло съзнателността му, по аналогия на свързаността на света изотдолу. Допълнително, това ще ни помогне да видим прехода между индивида и света не чрез външно формулирана връзка, а в развитие на същия принцип.
| |
| |
| 
|
|
