|
Какво прави Хайдегер: cъздаването на абстракции, но така че те да запазят живоcтта; като жив принцип на подcъществуването. Науката на живота, коята не е създадена с научна методология и не използва научни термини и структури, и, при все, е също толкова реалистична, а не фантастична. Хайдегер не разкрива методологията си, a тя трябва да бъде изровена от текста му*.
Да, Хайдегер е онтолог. Той деструктурира изкуствените сдания на религията, философията, науката и поезията. Той не създава сдание, а разкрива поддържащите основи под съществуването. Най-близо е до религията като методология, но го прави заради живота и за да ни покаже. Не го прави и като психологична игра, или като проект на културно разпространение. Тръгва оттам, но го преодолява, начинанието се самоиздига в независимост. При пластовете, с които работи, няколко параграфа местят целия ни живот.
Това, което Ницше постига за статичната култура, Хайдегер постига изобщо за живеенето, в динамична, засягаща създаването на бъдене обяснителност. След години силата на текстовете на Хайдегер може да попадне под опити за (редуциращо, философски-самозащитно) обясняване, като базиращи се на психологична правдоподобност. Това е погрешно. Хайдегер не е психоаналитик.
Хайдегер няма разказ, който трябва да бъде възприет. Неговото постижение е разкриването на това, което наистина е било в живота ни до ясна абстракция в смисъла му на генеративен фундамент. Разкриването е подпорно, а не с отделни примери и сценарии, които да заместят онтологизиращото търсене. "Целият филм на съществуването ни е свит в точки на обяснение и по този начин го разбираме." Можем да говорим за aнти-Фройд и анти-диалектичност на Хайдегер. Хайдегер достига под, c едно движение фундаментално показва.
Освен това Хайдегер не постулира частични принципи като его, интерес, инстинкт и т.н. Във всеки един момент книгата му е напълно съвместима с всяко съществуване. Съвместимa е с нашата разтвореност в живота както сме, и то по обяснителен и даващ истински усет, а не нищо неказващ и външен начин (например като да кажем "" с външно обяснение: възприемано в сферата на интелектуализацията, но не можещо да достигне същността ни изотвътре) .
Още по-неправомерно е да мислим за начинанието му като езиково. Това не е игра с думи, а единствено разглеждане на значенето на думите в проявяването им в съществуване. Само това, което се случва. Няма пресилване да се случи нещо повече, чрез някоя дума**.
_____
*присъства логическа методология, но в центъра усещаме, че има още по-дълбоки методи и разбирания - есенциалното! наистина, това е истински успех на философското начинание.
**наистина, някои думи получават акцент като моментно натискане на клавиши на пиано, но само колкото да разберем звученето им в песента на онтологията, която създава чрез тях.
|
Re: Как да чета Sein und Zeit [re: ...]
