1. Изключително силни са психосоматичният механизъм и субективното изживяване при любовната мъка. Дори негативно, любовта доказва своята първостепенна важност за разглеждането. Представяме си чувството на съвест да има силата на любовната мъка. Ако е поддържано, би било абсолютно нетърпимо.

Някой може да каже, че физическата болка е още по-силна. Физическата болка би заличила и любовната. Възможно, но физическата болка не позволява същите модулации, в трансфер на предназначението, за психическо насочване на съзнаването и поведението в културата.

2. Тежестта на тялото, биването, натрупването, баналността на любовта, се освoбождават в безкрайността, желанието за чистата безкрайност.

- Като логика
- Като прогрес
- Като математика
- Като чиста философия
- Като ефективност на организацията и дейността
- Като успех
- Като идеал
- Като отвъдно превъзходство
- Като свръхчовешка красота
- Като количество, което нараства без значение колко

Това е битието, изчистено до нишките си.

Изтормозено дотам, че да се покажат нишкитe му. Изживяло всичко и сега стиснало истинското въз основа на цялото преживяно. Също завръщане към първоначалната същност.

Това е толкова, че е отвъд живота.

Но винаги в насочеността, а не в нещото, което е. Нещото е натрупалото своята баналност. Нещото се лишава от интерес постоянно. Иска да се загуби наново.