3. "Съществуването" е самоочевидният концепт. "Съществуването" е използвано във всички форми на знаене или създаване на предикати, във всяко отношение спрямо съществуващи неща и във всяко отношение към мен самия, и изразът е ясен без ислишни усложнения. Всеки разбира, "Небето е синьо," "Аз съм щастлив," и подобни твърдения. Но това средностатистическо разбиране само показва невъзможността за разбиране. То показва че съществува тайна a priori във всяко а) отношение и б) бъдене в) спрямо съществуващите г) като съществуващи (а+в дава г, б+в дава г, бел. уч.). Фактът, че ние живеем вече във схващане на съществуването и това, че значението на съществуването е едновременно с това закрито в тъмнина, доказва фундаменталната необходимост от повторение на въпроса за знaчението (смисъла) на "съществуването." (Хайдегер, изглежда мисли, че всички съществувания, минават през общото Съществуване, така че по необходимост, дори когато два камъка стоят един върху друг, това е мистериозно, защото минава през съществуването на цялата вселена, бел. уч.).