Re: От къде произлиза Дървен Философ? / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Здравей, ЧНГ!

Толкова ли държиш да осветлявам една свободна игра на асоциации?! Все едно да ти разказвам съня си и да те карам да го сънуваш по същия начин, по който аз самият. Това, което съм написал е само една асоциация, която не е задължително да важи за всички, това е просто чиста игра на думи, която ми хрумна в момента и никого с нищо не следва да обременява.

Разбирай го просто така: философът не трябва да излиза често сред гълчавата на града, да не се замайва много по пъстротата и хортуването на стъгдите, защото "който повече излиза, по-малко знае" (Лао дзъ). Въпрос на личен опит, на предпочитания, на естезис ако щеш, на какво ли не...

Казваш:

Лингвистите отричат етимологията на "деревня" да е свързана с "дерево" - дърво. Връзката е: dirva - нива, пасище; по-късно - селски имот с прилежаща земя; още по-късно - селище.

Лингвистите защо фатално склоняват да обвържат случването на езика с теория? Чувал ли си старобългарската дума "дъбрава"? Означава "поляна", "пасище", "морава". Ако ще буквализираме, защо да не го преведем като "дъбова гора". Опитай се да схванеш нещата асоциативно, чрез напева на езика. В езика - особено славянския (езикът на Словото!) има един пласт, който е асоциативен, буквализирането е... и същевременно не е буквализиране; асоциацията пък разкрива неподозирани висоти, дъ(л)бини и препратки към неочаквани прозрения, които казват повече (на сърцето!) от която и да е теория, говореща преди всичко на ума...

Вярно е, че в контекста си Фойербах и Бердяев се различават, понякога диаметрално. Но всъщност надтекстът им препраща към едно и също.

Философът е чедо на града, но не се свързва с него. Урбанизираният ум, който не се оттласква от собствения си градеж