И аз благодаря! Ще се радвам да продължиш да си разработваш идеята и с удоволствие чета всичките ти аргументи, та дори се учудвам как е възможно така да отговарят на метафизичните представи за Мирозданието :).

Впрочем по въпроса "А съществува ли нещо вън от Вселената" - може би малко разминаване в термините да има при различните познавателни "дисциплини", защото в теософията Вселените са безброй - раждат се и умират, точно както се раждат и умират слънчевите системи..., а емникът на всичко това, което се развивива е Абсолютът - той е "Нищото, от което е всичко"; той е безкрайният, изглеждащ в някоя си точка краен (в точката си "човек" например :)

Съжалявам, че не боравя с понятийния апарат на физиката (и изобщо науката) обаче с удоволствие бих приела да ми се преведе на моя "език" и това се опитвам, доколкото мога, сама да си направя.
Една такава - на моя език теза, например разглежда човека като изграждащ се Съсътворител: Божията човечност (Вселената, гледана "отвън") се свързва с вложената Човешка божественост (Вселената като "център") и тогава имаме осъществено Единосъщие - единство на гледната точка, когато става ясно, че "отвътре" и "отвън" са едно и също...

В цялата работа обаче Абсолютът пак ми се губи малко?! - свърза се повече с представата за "център", "непроявеност", "потенциалност", а от друга страна пък "вътре" в Него именно се "обособяват" крайностите, проявите, формите и тогава ми идват представите за разстояния, пространство и време...
Може ли да се опиташ да ми "попреведеш" в тая посока - за мен ще е много полезно!